„Ревизор“ Варненски – за морала през смях
Плакатът на Ревизор на Драматичен театър – Варна
В последните два дни на ноември беше премиерата на най-новото заглавие от репертоара на Драматичен театър – Варна – на основната сцена на театъра проф. Пламен Марков и екипът, който е подбрал, представиха техния прочит на пиесата „Ревизор“ от Н. В. Гогол.
Преводът на пиесата, нейната адаптация и режисура са дело на проф. Пламен Марков, сценографията и костюмите са поверени на Мира Каланова, музиката е от Калин Николов, а в ролите зрителите могат да видят Стоян Радев, Стефан Додуров, Веселина Михалкова, Гергана Арнаудова, Леарт Докле, Пламен Димитров и пр.
Едва 27-годишен, Николай В. Гогол написва „Ревизор” по реален случай с Пушкин, когото при пристигането му в някакво провинциално градче взели за ревизор. Пиесата е образец за комедиографско майсторство и започва с пристигането на мнимия ревизор и завършва с новината за идването на истинския. Междувременно пред зрителя се разиграва един изумителен паноптикум от раболепие, корупция, низост, подлост, безхаберие и еснафщина, в който мудността, глупостта и злото се оказват неизтребими. Ако търсите положителен герой в „Ревизор“, със сигурност няма да намерите.
Социалният и нравствен упадък, в който битуват типизираните, смешни и жалки, гротескови герои в „Ревизор“ предизвиква такова потресаващо впечатление, че – независимо от бурните аплодисменти на премиерата в Санкт Петербург през 1836 г., Гогол се вижда принуден да напусне Русия за цели 12 години. Толкова засегнато се почувствало руското общество от разобличителната сила на пиесата.
С времето въздействието на „Ревизор“, подобно на всеки голям драматургичен текст, не намалява. И това се дължи както на художествените му качества, така и на неговата актуалност. Два века по-късно „Ревизор“ продължава да звучи съвременно и да задава своите въпроси за моралa през смях…
Ето какво разказва проф. Плалмен Марков за своя прочит на „Ревизор“:
„Ревизор“ е сериозно предизвикателство за всеки театър. Ние правим нашия прочит в атмосфера на социални катаклизми, протести, контрапротести и дефицит на морал. В този противоречив контекст съществува опасност спектакълът да загуби автентичността си и да изглежда прекалено злободневен или дори пропагандаторски. Ето защо нашата задача бе така да анализираме текста, че нито една политическа сила да не се почувства поощрена от нашия спектакъл. Стремим се да отдадем дължимото на яростта, която владее обществото, но и да я иронизираме. Постановката ни е заплашително актуална, но ние търсим в нея баланса на художествеността. В този смисъл нашият „Ревизор” е забавен, без да прилича на естрадните шоупрограми и без да прекрачва границите на добрия вкус и смисления смях. „На кого се смеете – на себе си смеете!” гласи и един от важните цитати в пиесата.
Спектакълът е верен на духа на Гогол, но в интегралния текст съм си позволил да възстановя 3 сцени, които режисьорите обикновено махат, а на други места да направя съкращения. Както във „Вуйчо Ваньо”, така и тук съм направил свой превод, не защото се смятам за графоман, а защото съвременното сценично изкуство изисква съвременен език. За разлика от един обикновен преводач, който няма право да се отклонява от оригинала, аз имам свободата да го адаптирам и превеждайки идиомите на XIX век на езика на XXI век, да доближа произведението до днешната публика. Взел съм също моменти от „Мъртви души” и „Женитба”, които допълват характеристиката на персонажите в „Ревизор”, слугата Мишка пък става слугинчето Мишка и т.н.
Определено мога да кажа, че имаме силни актьорски постижения в състава, изграден от различни поколения актьори – от утвърдени имена като Михаил Мутафов до най-младите като Антония Търпова. Личи, че трупата е обновена и подмладена, при това в период на криза – факт, който прави чест на ТМПЦ и Варненския драматичен театър. Ще ми се да вярвам, че срещата на зрителите с нашия „Ревизор” ще бъде актуална.“
В България „Ревизор“ е представен за пръв път през 1880 г. в Русе, при това на руски език. Свои интерпретации по него правят режисьори като Н. О. Масалитинов, Кръстьо Мирски, Методи Андонов, Стоян Камбарев, Лилия Абаджиева, Бойко Богданов (2008), Мариус Куркински (2011). Във Варна, след прочита на Станчо Станчев през далечната 1986, с „Ревизор“ през 2013 се заема проф. Пламен Марков.
Поредният спектакъл-шедьовър на Варненския театър, който не трябва да си позволявате да пропускате.
