Икономистите на БАН: 58% от българите не искат заеми от банка

58% от българите не искат да вземат кредити. Причината е, че се чувстват неравнопоставени с банките при договаряне на условията по заема или се страхуват да не изпаднат в неплатежоспособност, ако загубят работата си. Това става ясно от изследване на Института за икономически изследвания при БАН за състоянието, динамиката и проблемните зони на задлъжнялостта на българските домакинства. То е проведено през август и септември тази година, като събраните данни са съпоставени с подобно анкетиране през 2009 г., когато се появиха първите симптоми на масовизиране на невъзможността на длъжниците да погасяват своите задължения.

Пет години по-късно 75.9% от анкетираните семейства смятат, че процедурите по отпускане и изплащане на банкови кредити са изцяло непрозрачни, а лихвите и разходите по обслужване им – прекалено високи. За да се справят с финансовите си проблеми, хората свиват потреблението или вземат заеми от приятели и роднини.

Динамиката на процесите показва, че макар растежът на лошите кредити да е овладян, съществува една група от хора с невисоки доходи, които имат реален проблем да ги обслужват. Забелязваме 2 отчетливи тенденции – намалява броят на длъжниците, които обслужват еднакъв обем кредити спрямо 2009 г., но расте броят на хората, които имат проблем да ги обслужват, подчерта проф. д-р Митко Димитров, директор на Института за икономически изследвания при БАН.

Общо 15.9 на сто от кредитоползвателите просрочват обслужването на кредитите. Ако през 2009 г. забавяне от над 90 дни е имало при 23,3% от тях, то през 2013 г. това е валидно за 42,3% от случаите. Негативните тенденции са особено изразени при жилищните ипотечни кредити, става ясно от изнесените данни.

Преди 5 години средно едно домакинство е дължало около 14 хил. лв., докато сега задълженията му надхвърлят 20 хил. лв., сравни д-р Борис Гюров, ръководител на изследването. Според него съществува отчетлива разлика и в поведението на домакинствата в зависимост от това къде живеят.

Данните от цялостното изследване показват, че хората от столицата са започнали да окрупняват задълженията си и да ги рефинансират, докато домакинствата в областните градове предпочитат да обслужват 2 и повече кредита. В малките градове и в селата ситуацията от 2009 г. е почти идентична и сега.

Голямата част от ползвателите на кредити са домакинства, които не разполагат с висок финансов ресурс. Около 1/3 от анкетираните декларират наличие на средномесечни суми от 600 до 1000 лв., а доходите на друга 1/3, след приспадане на данъци, такси и вноски, са в диапазона от 1000 до 1500 лв., показват получените резултати.

Основно през 2013 г. българските домакинства са ползвали кредитите за ремонт, закупуване на бяла и черна техника или на недвижим имот. Близо 7% от семействата обаче вземат заем за смущаващи нужди – храна, облекло или други стоки от първа необходимост, подчерта д-р Борис Гюров.