За ректорите, студентите и вътрешната граница на свободата

Като не ви харесва – емигрирайте – ето тази реплика на един ректор на столичен ВУЗ в отговор на студентсските окупации взриви стотици хора. И ако до този момент те не подкрепяха младежите, затворени в СУ, или се колебаеха да го направят, вече нямаха друга алтернатива.

Какво ще се случи оттук нататък, обаче?

Предсрочни избори веднага? Това “веднага” и “незабавно” звучи от месец юни и вече съвсем изгуби смисъла си. Пък и за да е “веднага”, трябва да има оставка, а тя няма да се случи. Харесва ни или не, дотук май само Борисов в най-новата ни история сам слезе от министър председателското място. Макар и под натиск от улицата.

Този кабинет няма да си тръгне. И това е очевидно. Очевидно е, че това е удобно на всички политически сили, включително и на опозицията. Има горещи картофи, които трябва да извади именно Орешарски преди същите тези политици, които го сложиха начело на държавата, да го бутнат. Сами. Без студенти, без преподаватели, без народа с тях.

С подкрепата на същите тези ректори, докторанти, чиновници и всякакви други номенклатурчици, вкопчени със зъби и нокти в статуквото, защото без него са никои и нищо.

И още едно поколение ще загуби илюзиите си. Че тук нормален живот може да се случва. Но този път енергията на младежите е толкова голяма, а поколението без илюзии с толкова разрушителна мощ, че има как да измете боклука, трупан последните 23 години по кьошетата на властта.

И в продължение на смешния плач от последните дни, че пускайки в домовете си празника Хелоуин, сме се обезличавали като българи – нека кажа: тези, които най-много се възмущават, вероятно толкова дълго носят някаква чужда маска, че вече са забравили, че са с нея. Хелоуинската не иска да закрива отечеството! Тя просто иска да усмихне света наоколо, след като пусне в деня ни да има страх от вещици. Та не е ли по-хубаво да имаме страх от вещици, отколкото от подслушване?

Този, който не може да направи тази разлика, той никога няма да разбере окупиращите студенти. И ще повтаря като мантра репликата на онзи ректор, който им казва да емигрират… Разликата е в това, че вътрешната граница на Родината между двете групи ще расте все повече: у едните – стигаща до съседа и неговия живот. У другите – с хоризонт – безкраен като стремежа да си българин със съзнание, че си гражданин на света…