Стрес, наречен, бърнаут, може да промени професията ни

гост автор: Виктория Баева

Много хора не работят това, което са мислили, че е тяхното призвание. И не винаги причината е липса на работни позиции, понякога хората намират работата, която винаги са искали, но стресът може да ги пренасочи в друга посока. Това твърди американският психолог Хърбърт Фройденбърг, който въвежда понятие за случая.  Това е  “бърнаут” и се обяснява с  професионално прегаряне. Това е състояние на изтощение и фрустрация – тогава работоспособността рязко спада, започват да се правят грешки и даже се губи възможността за безпристрастност и обективна оценка.  
Бърнаут-ът се характеризира с емоционално изтощение (тревожност, безпомощност, апатия, параноя, фобийни мисли), негативна и цинична нагласа по отношения на професионалната среда и междуличностните взаимоотношения в нея, тенденция за отрицателна себеоценка, хронична неудовлетвореност по отношение на извършваната работа и загуба на професионална мотивация и интерес. Бърнаутът е изключително характерен при работа с крайни срокове, както и при работа с хора. Така например учителите често страдат от бърнаут. Какво да кажем за журналистите тогава? Според Фройденбърг, след такъв вид стрес хората могат да се преориентират в професионален план.

Вероятно това в чисто психологичен план е добре, защото освобождава от стреса. Всъщност, знаем ли какво точно е стрес? Макар че на всеки ни се е случвало да чуе или сам да изкаже фраза от типа –  “Не ме закачай, много съм стресиран!”

На първата ми лекция по физиологична психология преподавателят започна именно с темата за стреса. Може би защото той е навсякъде. Без стрес няма живот… Но съществуват два вида стрес – положителен и отрицателен. Положителният стрес представлява адаптацията на организма към променящата се околна среда, това е нормална защитна реакция. Той не е вреден, даже напротив – стресът ни мобилизира. Съществува, обаче, и негативен стрес, който се нарича дистрес. Когато човек каже, че е стресиран, има предвид този вид стрес. При продължителен дистрес могат да се появят дори физиологични изменения като трайно повишение на кръвното налягане, нарушен сърдечен ритъм, спазъм на дихателните пътища, астма, язва и други.

При ниски нива на стрес човек изпада в състояние на възбуда, работоспособността му се повишава. С течение на времето, обаче, положителният стрес може да се преобразува в отрицателен и тогава човек започва да  изпитва безпокойство, става нервен, напрегнат, разсеян. На следващия етап се появява чувството на постоянна умора, главоболие, започват болки във врата и гърба, сънят става неспокоен,наблюдава се спад в имунната система. Могат да се появят различни страхове, човек може да изпитва гняв, тревожност, апатия, да изпадне в депресия.

А как да преодолеем негативния стрес? В стотици списания, вестници и предавания предлагат различни похвати, чрез които да избегнем или да понижим нивото на дистреса, но всички те биха били безполезни, ако не се научим да мислим за проблемите като за предизвикателства, пред които трябва да се изправим, да бъдем по-позитивни и винаги да намираме поне малко време за пълна почивка.