Портрети на 21 загинали поставиха началото на „Мемориал на Съпротивата” в София

От  фасадата на сградата на Лъвов мост от упор гледат минувачите портрети на 21 загинали: Анушка Драгиева, Гео Милев, Георги Заркин, Георги Марков, Георги Търпанов, Димитър Гичев, Евгени Босилков, Ема Герон, Илия Минев, Йосиф Хербст, Кръстьо Пастухов, Лиляна Паница, Любен Алексиев, Людмила Славова, Манол Васев, Мара Рачева, Мехмед Карахюсеинов, Никола Мушанов, Никола Петков, Петко Д. Петков, Петър Семерджиев. Те са малка част от загиналите по времето на комунизма в страната ни.  Вчера чрез възпоменателна церемония възкръсна  паметта за тях и за други мъже и жени, загубили живота си в сградата на Лъвов мост или сражавали се с оръжие в ръка в планините, по границите на страната, или убити както Георги Марков в чужбина. Точно тук е била бившата Дирекция на Народната милиция – зданието е било 20 години Дирекция на полицията, а от 1944 до 1989-та в него са се помещавали Народната милиция и Държавна сигурност.

„В памет на героите Граждански инициативен комитет създава „Мемориал на Съпротивата“ в сградата на Лъвов мост“, обяви социологът Васил Къдринов, един от инициаторите и посочи, че очакват съдействие от Министерството на вътрешните аботи за откриване на музейна експозиция на 1-ия етаж.

Подобен мемориал има в Унгария. „Европа няма да бъде никога обединена ако не се пази паметта, както за съпротивата срещу фашизма, така и за съпротивата срещу комунизма“, подчерта Габор Талай, зам.директор на музея „Дом на терора” в Будапеща.

А Алфред Фосколо, бивш политически затворник, сподели: „Тази инициатива е в почит на хората, които оказаха съпротива на комунистическия режим и на диктатурата преди 9 септември 1944 г. Това са достойни българи, които тънат в забвение. Аз, като по-възрастен човек, бих желал новото поколение да бъде запознато с миналото, както е навсякъде по света. Например, във Франция непрестанно се отдава почит на съпротивата срещу германските окупатори.“

Сред стиховете на Мехмед Карахюсеинов, самозапалил се в знак на протест при насилственото преименуване през 1985 г., и поетичните творби на Георги Заркин, убит в Пазарджишкия затвор през 1977-ма, се запомниха и думите на писателя Петко Огойски, който е политически затворник от Белене и депутат от Великото Народно събрание:  „Необходимо е да пазим паметта за съпротивата срещу диктатурата, за да я познават бъдещите поколения“.