Апелативният съд в Пловдив увеличи с 4 години затвора за Жоро Милионера и така, според тази инстанция, зад решетките той остава за 12 години

Пловдивският апелативен съд увеличи наказанието, наложено на подсъдимия Георги Енев за присвояване като длъжностно лице в сосбено големи размери,  на 12 години зад решетките при първоначален строг режим. Подсъдимият, който се прочу с прякора Жоро Милионера след задигане на повече от 1 милион лева от инкасо миналата година в Пловдив, първоначално беше осъден от Пловдивския окръжен съд на 8 години, но присъдата беше протестирана от прокуратурата пред Апелативен съд.

Екшънът се разигра на 22.06.2012 година и по-късно Енев беше осъден за присвояване на 1 471 058,52лв., собственост на три банки и на охранителното дружество, към което е бил ръководител екип.

Апелативният съд в мотивите си е преценил, че при обсъждането на смекчаващите отговорността обстоятелства Окръжният съд неправилно е приел като такова изразеното от подсъдимия съжаление за извършеното деяние, съобщават от пресцентъра на Съдебната палата в Пловдив. Разкаянието и съжалението за извършено престъпление не се извличат само от произнесени думи, напомнят от там и подчертават, че подсъдимият е планирал и съзнателно е извършил престъплението като е постигнал поставената цел, тъй като парите са отнети и скрити.
“Не е ясно за какво съжалява подсъдимият. Доволен е от резултата и от присъдата ,която не е обжалвал. Доволството от извършено тежко престъпление не е смекчаващо отговорността престъпление”, категорични са от Апелативния съд.

Според магистратите на тази инстанция, колегите им от Окръжния съд неправилно са приели като смекчаващо отговорността обстоятелство затрудненото финансово състояние на Енев и на преобладаващата част от българското население. “Подсъдимият е млад здрав, трудоспособен човек. Същият е получавал заплата, която е била намалена поради допуснато нарушение. Като е приел, че намаляването на заплатата поради допуснато нарушение и сключването на ипотечен договор с несъобразени с доходите на подсъдимия месечни вноски са смекчаващи отговорността обстоятелства – омаловажаващи такова тежко престъпление, Окръжният съд е допуснал грешка и е отправил непрофесионално и недопустимо послание към потенциалните извършители на подобни тежки престъпления”, мотивират се от Апелативна инстанция.

Неправилно Окръжният съд е приел като смекчаващо отговорността обстоятелство и възстановяването на щетата от застрахователя и от работодателя на подсъдимия, смятата още магистратите и коментират: “Трудно е да се изложат разумни аргументи в подкрепа на тази теза. Такива аргументи липсват и в мотивите към присъдата. Не може да бъде прието твърдението, че с престъплението подсъдимият не е засегнал икономическия стабилитет на дружеството работодател и не е накърнил неговия авторитет пред настоящите и потенциални съконтрахенти. Ако подсъдимият беше сключил застрахователен договор който да покрива причинените от него щети би могло това да се обсъжда в мотивите. Случаят очевидно не е такъв, а и няма застраховател, който би сключил такъв договор с подсъдимия.”

Според Апелативния съд, неприемлива е и тезата, че допуснати пропуски в работата на работодателя са смекчаващо отговорността обстоятелство. “По делото е установено, че работодателят е създал надеждна организация за сигурността на превозваните пари и ценни пратки. Непрекъснатото проследяване на колите със сателитна система от оператор и невъзможността да се проникне в касовото помещение са давали гаранция за опазването на пратките от външно посегателство. Парите са отнети от вътрешен човек- служител на фирмата, на който са били поверени за пазене. Работодателят е бил подведен от добрите данни за трудовата ангажираност на подсъдимия и през краткия период от постъпването му на работа до извършването на престъплението не е получил информация за неговите престъпни намерения”.

Отново невярна оценка е направил Окръжният съд и за обществената опасност на личността на подсъдимия, твърдейки, че не е висока. “Очевидно съдът е имал предвид данните за личността на подсъдимия до извършването на престъплението и напълно е игнорирал начина на извършването на престъплението. В случая е извършено особено тежко престъпление и подсъдимият след престъплението демонстрира упорита решимост да запази отнетите пари и да не възстанови причинената щета. Преценката за обществената опасност на личността на подсъдимия следва да се изгради основно на обстоятелствата, свързани с начина на извършване на престъплението и последиците от него. Следва да се приеме, че обществената опасност на личността на подсъдимия при извършването на престъплението е висока и остава висока и занапред. При реализирането на очевидния замисъл да запази отнетите пари за себе си и да се ползва от тях, подсъдимият продължава да представлява опасност за обществото”.

Присъдата на окръжните магистрати е проява на прекомерна снизходителност, смята още Апелативният състав по делото. “Наказание в размер на осем години лишаване от свобода не би способствувало за постигането на целите на наказанието. Нещо повече, подобно наказание би насърчило потенциалните извършители на подобни тежки престъпления.
Високата обществена опасност на деянието и на личността на подсъдимия налагат да бъде определено наказание, при условията на чл.54 НК при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства в размер на осемнадесет години лишаване от свобода. На основание чл.58а ал.1 НК това наказание следва да се намали с една трета и да се наложи окончателно наказание в размер на дванадесет години лишаване от свобода.”

Присъдата е потвърдена в останалата и част. Енев е осъден на лишаване от право да заема материално отговорна длъжност, както и да упражнява охранителна дейност на пари и ценни пратки за срок от 11 години.

Решението на Апелативния съд може да се обжалва или протестира пред ВКС в 15-дневен срок.