150 филолози от 8 държави идват в Пловдив за „Паисиеви четения 2013“
150 представители на филологическата общност в 8 държави ще се включат в тазгодишното издание на международната научна конференция „Паисиеви четения“ на Пловдивския университет. Славистичният форум ще се проведе този уикенд като в неговите рамки се организира и Третият българо-турски колоквиум. В него ще участват 25 учени от български висши училища, в които се изучават турски език и литература, и от университетите в Анкара и Одрин.
Заседанията на филолозите ще бъдат в тематични секции и ще разглеждат въпроси от областта на езиковата наука и литературознанието. Ще бъдат представени над 150 доклада на изследователи от България, Русия, Чехия, Украйна, Хърватия, Сърбия, Турция, Гърция. В рамките на секциите ще се проведат четири кръгли маси.
Първата е посветена на езиковедската българистика през 21 век. В нея освен проучвания в областта на морфологията и синтаксиса и съпоставянето на граматиката на отделни славянски езици, ще бъдат разгледани традициите и перспективите, свързани с правописните речници на БАН.
С по-популярна насоченост е кръглата маса „Комуникативни стратегии и практики“. В нея ще бъдат представени доклади за начините на изразяване на ирония при общуване в интернет – конкретно ще бъдат посочени материали от форума на сайта bg-mamma.com. Предмет на дускусия ще бъдат и темите учтиви или фамилиарни са българските медии, учтивостта в ефир и изграждането на идентичност онлайн. Специални доклади разглеждат устната българска реч и доколко тя се подчинява на граматиката, както и използването на латински букви при писане на български език.
Третата кръгла маса е озаглавена „Език, литература, култура”, в която ще има доклади на руски и български език. „45 години стигат” – златното полустолетие на световната славистика” е докладът на ексректора на Пловдивския университет – проф. д.ф.н. Иван Куцаров, с който се открива четвъртата кръгла маса – „Славистиката в България и по света”. Доц. Чобанов припомни, че Пловдивската езиковедска школа активно осъвременява езиковедската българистика през последните няколко десетилетия. През изминалите 30 години са създадени модели за формално и семантично описание на българския език, а самият проф. Куцаров е начело на школата и е водещ учен в своето направление.
