Самоубийствата – егоизъм, героизъм или просто… статистика

гост автор: Виктория Баева

Тази година е на път да се превърне в година на самоубийствата в България. А октомври с два случая от началото си – в месец на самоубийствата в Пловдив. Черната статистика сочи, че смъртността в България се нарежда на челните места в Европа, а по самоубийства се нареждаме редом до Скандинавските страни.  Но към едно самоубийство не би трябвало да се гледа като към част от статистика, като цифра, като брой… Проблемът е далеч по-сериозен, защото да избереш да сложиш край на живота си, това е най-радикалното решение. И макар хората да притежават така наречения “нагон към смъртта”, да извършиш самоубийство е най-ужасния начин, по който можеш да умреш… Не от чисто религиозна гледна точка, а от морална, дори социална. Ето защо.

Самоубийството е най-егоистичния акт, на който е способен един човек. А нали човекът е егоист по природа… Това не прави ли всеки един от нас един потенциален самоубиец?
Да!
След голямо проучване в САЩ социолози установяват, че 80% от населението е мислело в даден момент от живота си за самоубийство. Но не всеки би признал за суицидните си мисли, камо ли в България. Обществото отхвърля всичко “ненормално”.  И точно заради тази изолация хората от черните статистики не биват спасявани. Защото никой не знае…

У нас едва 5-6% от българите с влошено психично здраве търсят помощ от професионалисти. Ако кажеш, че имаш нужда от психолог, хората ще гледат на теб като на луд.  Обаче, ако отидеш на врачка, не биха те нарекли побъркан. Но това е един друг проблем в обществото.

Макар всеки 10-ти шизофреник да се самоубива, не всички самоубийци имат психически проблеми. Повечето от тях са нормални хора с нормални проблеми и лабилна психика. Но нима половината от нас също нямат лабилна психика? Следва ли от това, че всеки емоционален човек се самоубива?

Всъщност, при всеки проблем човек търси бягство и това е съвсем нормално. Бягството, обаче, далече не е само смъртта. Бягство може да бъде книгата, филмът, музиката… Те не ни правят самоубийци, правят ни хора. Хора, които искат да избягат от реалността, поне за малко.

Деструдото или нагонът към разрушение, според Фройд, ни тласка към онзи начин на живот, който водят по-смелите, живота на ръба. Адреналинът задоволява нагона ни към смъртта, затова толкова хора обичат екстремните спортове, дори цигарите, алкохола и наркотиците се смятат за примамливи точно по тази причина. Защото са вредни, защото ни рушат, защото всеки иска да се саморазруши.

Прочитайки това, може би си мислите, че това е глупаво – но не е – това е част от психологията на Фройд, и макар той да е критикуван за крайните си убеждения, кой би казал, че не е бил прав?

Психолозите са категорични, че самоубийството се дължи на взаимодействието на много фактори от различни нива, както личностни , така и ситуационни; както индивидуални, така и социални. За да бъде детерминиран човек, за да извърши самоубийство, тези фактори трябва да са се наслоили. А в страната ни тази година всичко е наслоено – икономическата криза е съпътствана с политическа, в повечето семейства има даден проблем – било то малък или голям – и всички тези фактори оказват голямо въздействие над психическото здраве на хората.

Обаче тук идва и другият феномен – начина на самоубийство. Българите се самоубиват най-вече след скок от високо или чрез самообесване.  Но тази година бумът е на самоубийствата или опитите за самоубийства чрез самозапалване. Едва ли не стана мода да сложиш край на живота си на обществено място в пламъци. До сега има 8 успели да се самоубият по този начин и 8 неуспешни опита, от скоро расте и броят на заплахите със самозапалване. Причината е различна, при някои е политическа, при други икономическа или социална.

След може би най-разпространеното от медиите самозапалване във Варна управниците ни определиха дори ден за траур, пред общината в морската столица все още има купчина камъни в памет на самоубиеца. Той бе издигнат в култ, името му дори бе спрягано до това на Ян Палах. Това е един жив парадокс.

В християнската религия самоубийството е грях, ние живеем в християнска държава. Този случай бе представен като едва ли не жертвоприношение, а това за България е неприсъщо. Самозапалването беше романтизирано от медиите, това привлича публиката и превръща деянието в модел за подражание. Може би точно поради тази причина след този случай, самозапалванията изведнъж нарастнаха драстично…

Смъртта обещава избавление от борбата с живота. Фройд казва, че смисълът на живота е смъртта, защото се стремим към нея. Животът на един самоубиец може би е непрестанна борба и той избира “лесния начин”.

Да, животът е непрестанна борба, но трябва да се спираме. Да обръщаме внимание на онези кратки моменти, когато сме наистина щастливи, тогава сме наистина хора. Хора със страхове и радости, всеки от нас има уникален живот, различен от този на другия. И едно самозапалване, едно самоубийство не ни прави герои от някоя Шекспирова пиеса, нито герои в очите на обществото. Прави ни част от една черна статистика.