6 на всеки 10000 деца са с аутизъм. Предлагаме ви книга на български как да живеем с него

Книгата „Как да живеем с аутизъм и синдром на Аспергер“ излезе на българския пазар от издателство Изток-Запад и вече е на разлоложение на всеки заинтересуван от наболелия проблем.  Защото колкото по-рано започнем да работим с детето с аутизъм, толкова по-голям ще бъде неговият напредък.  Според Крис Уилямс и Бари Райт можем да помогнем на един аутист, стига да знаем как. Точно на това ни учат терапевтите в книгата „Как да живеем с аутизъм и синдром на Аспергер“. Написана по ясен и достъпен начин, книгата е идеален източник за родители на деца с разстройства от аутистичния спектър, за специалисти, както и за всички, които биха искали да научат повече за този актуален проблем.

В цял свят се увеличава броят на децата, диагностицирани с разтройство от аутистичния спектър. А всъщност знаем ли какво е аутизъм, а синдром на Аспергер? Теми свързани с аутизма се разглеждат в редица статии в печатни и онлайн издания, посвещават се цели предавания свързани с аутизма, но тези източници достатъчни ли са? Многопосочната информация от субективен характер обърква родителите, някои от тях дори самодиагностицират децата си.

Според речник по психология аутизмът се счита за най-тежкото психическо разтройство, засягащо деца. Характеризира се с ранното си начало и е изчислено, че на всеки 10000 деца 6 са аутисти, като съотношението момчета:момичета е 5:1. Прието е диагнозата аутизъм да се поставя на базата на набор от поведенчески дефицити и излишъци в поведението и присъствието на определени нормални поведения. Само специалист може да определи диагнозата.

Синдромът на Аспергер пък се води като разтройство от аутистичния спектър, но има разлики с класическия аутизъм. Проявява се в края на втората или началото на третата година и се характеризира с появата на реч преди ходенето и засяга главно момчета /8:1/. Наблюдава се стереотипен модел на поведение, повтавяне на дейности, както при аутизма, но за разлика от аутизма, при синдрома на Аспергер отсъства забавяне в когнитивното развитие, както и дефицит в речевите възможности, даже напротив. Повечето деца със синдрома са средно или над средно интелигентни. Разтройството дори има названието сред хората синдрома на малкия професор, поради интелекта на децата.

В „Как да живеем с аутизъм и синдром на Аспергер” психологът Крис Уилямс и д-р Бари Райт подробно излагат видовете поведение, които биха могли да послужат като сигнал, че е възможно детето да страда от аутизъм. В този смисъл книгата може да бъде изключително полезна за родители, които вече са забелязали проблеми в развитието на детето си, но все още не са се обръщали към специалист. В своя труд авторите описват процеса на обследване и засягат въпроса за преживяванията в семейството след поставянето на диагнозата. Те разглеждат от научна гледна точка начина на мислене на децата с аутизъм, тяхното възприятие на обкръжаващия ги свят и, базирайки се на това, обясняват защо тези деца често се държат по различен начин. На тази основа Уилямс и Райт показват как да търсим смисъла в действията на детето и да планираме стратегии за справяне с проблемното поведение, за да подобрим общуването и социалните му умения.

Позовавайки се на информация от най-съвременни изследвания, двамата клинични терапевти разясняват кои стратегии биха били най-полезни и защо. Те разглеждат типичните трудности, свързани с храненето, усвояването на тоалетни навици, съня, свръхангажираностите и компулсиите, комуникацията, гневните изблици и агресивното поведение. Тези проблеми са разгледани посредством отделни клинични случаи, като се поясняват възможните причини за поведението на детето и се предлагат решения за справяне с него.

Именно затова „Как да живеем с аутизъм и синдром на Аспергер“ е много полезна – тя е посветена най-вече на практическата страна от работата с децата-аутисти. За целта Уилямс и Райт предлагат въпросници за анализиране на конкретните ситуации, с чиято помощ родителите и специалистите могат сами да стигат до същината на проблема и да набелязват конкретни стъпки и методи за подхождане към него.