За вотовете, доверието и някои други работи

След като така и не стигна до гласуване първият вот на недоверие срещу Кабинета Орешарски, внесен от ГЕРБ за провал в инвестиционното проектиране, ГЕРБ пак внесе втори вот със същия мотив. И показа, че парламентарното жонгльорство е игра, която не само могат да играят, ами и да дирижират. Защото – нека припомним, че гласуването не се състоя заради липса на кворум в залата, в която не се регистрираха не само депутатите от Атака, по това време оказали се в Брюксел, но и избраниците на народа от самата партия, внесла вота.

Така вместо да се говори за политиката на Кабинета, свързана с темата на вота, се заобсъжда политическата игра: има вот – няма кворум – няма кворум – няма вот. После, с внасянето на новия вот, топката пак се постави в изходна позиция “има вот”. И на практика Борисов сам смени темата – от вот към Кабинета за определена политика към оставка по принцип и избори.

Никой вече не чува конкретните аргументи. Не търси и политиките.  Съботно-неделните предавания по телевизии и радиа, както вестниците и сайтовете  получиха  мноооого хляб за дебати как точно ще се движи топката в жонглирането с кворума идната седмица, когато се очаква Атака все пак да са се върнали от Брюксел.  Зрелището е осигурено с участието и на “добрите”, и на “лошите” – без значение кои за зрителя са “добри” и кои – “лоши”.

Така – докато на хората, на които им омръзне да са просто зрители, не им кипне канчето от патриотични игри.  И не си стегнат куфара за навън.   Където ще могат да пробват да са главни герои с нормални усилия  да живеят по правила, които да дават шанс на можещите, а не на връзкарите.