История на комунизма и произведения на репресирани през тоталитаризма литератори – в учебниците?

В програмата по литература да бъдат включени „Задочни репортажи за България” на Георги Марков, стихове на Георги Заркин, фейлетони на Димитър Инкьов и други творби на писатели и поети, забранявани и преследвани от червената диктатура заради демократичните им убеждения.За това настояха участници в конференцията „Българският комунизъм – в учебниците”. Според тях, без такива литературни творби в учебната програма истината за живота в България остава цензурирана. В декларация, приета на конференцията, правозащитници, социолози, историци и литературоведи се подписаха и под идеята „Българският комунизъм да влезе в учебните програми на МОН”. Мотивът е непознаването на историята от близкото минало.

 Според пълните данни от социологическото изследване за познанията на младите хора в България за диктатурата, разработено от Център „Хана Аренд” и финансирано от Европейския парламент, Фондация „Конрад Аденауер” и изпълнено като външна поръчка от НЦИОМ, 76% от младежите не знаят нищо за кариерата край Ловеч, 30% не свързват с нищо Берлинската стена, 62% не знаят причината за смъртта на Никола Петков, 41% не могат да преценят каква е била ролята на Държавна сигурност при комунистическия режим, 95% не са чували за Мара Рачева, 30% не знаят в кой град се намира Европейският парламент, 88% не свързват с нищо Треблинка, 50% не могат да преценят дали съветската армия в България е била окупатор или освободител.

Резултатите сочат още, че 22% от младите хора искат да напуснат България. Според 41% от тях забогателите след 1989 г. са мафиоти, мутри, корумпирани.  Автори на изследването са Васил Къдринов и Ангел Николов. Ето коментара на Къдринов: „Данните, че близо 18% от младежите в страната биха искали да живеят по времето на Живков, че само 31% избират да живеят при демокрацията след 1989 г., а 22% желаят да напуснат България, са изключително тревожни. Народното събрание прие през 2008 г. декларацията за Европейската съвест и комунизма, но тя не се изпълнява. Резултатите от изследването показват незадоволителните познания на младите хора и очертават празнините при преподаването в българското училище на историята на комунистическия режим. Време е министерството на образованието и науката да промени и допълни учебните програми по история и литература за средните училища, които са причината за тази историческа неграмотност.”

Участниците в конференцията призоваха МОН да извърши след широко обществено обсъждане с гражданското общество необходимите и належащи промени в учебните програми по история и литература.