Протести, контрапротести… блокади… кой ще плаща избори за същите политици, впрочем?
Повече от 82 530 души са подкрепили в мрежата до този час един от първите фейсбук призиви за протести. Те се взривиха преди 24 дни с избора на Делян пеевски за шеф на ДАНС и след като той беше сменен, се преобразуваха в #ДАНСwith me с искане за оставка на Кабинета Орешарски и смяна на изборните правила. Край Пловдив, а вече и край Габрово – се блокират пътища, ключови за страната – в единия случай магистрала, в другия – проход.
От няколко дни във фейсбук има и група в подкрепа на Правителството. Тя е с името КОНТРАПРОТЕСТ – Шанс за Орешарски, шанс за България и наброява към този момент 4 934 човека. Част от тях също се събират вечер в столицата – като контрапункт на продължаващото недоволство на #ДАНСwithme групата.
Всичко това – да можем да си изразим мнението – е белег на демокрация, разбира се. И е повече от положителен порив. Безумието идва от факта, че държавата не работи нормално… А изборите, които май вече за всички е очевидно, че ще се случат преди да изтече и една втора от мандата на правителството, искат ресурс. Финансов.
Откъде ще дойдат парите за изборите в този момент? Това е въпросът, който неспирно трябва да задават журналистите и на управляващите, и на опозицията, и на хората, които канят в студията си като представители на протестиращите… според нас, субективно 🙂 Защото няколко милиона лева първо за референдум, после за извънредни избори през май, а сега и за още едни – в късното лято или наесен… толкова ли сме богати, по дяволите? За да избираме нон стоп все едни и същи дърпачи на конци, оцветени в различен цвят…плащайки от джоба на националната хазна, сиреч от моя и твоя… за случването на този ДАНСwithus.
Не мислите ли, че докато им правим интересен живота с реденето на кандидатски листи и обиколките из избирателните райони, които нали се сещате, че пак плащаме с нашите пари, само че законно преведени на партиите с над 1 % гласове на изборите, няма ли тотално да разбием собствените си финанси? Няма ли да изтънее и без това съвсем прозрачния ни джоб? Какво ще правим тогава? Ще искаме като Гърция помощ от ЕС? Ще ни я даде ли? Или ще чуе гласа на онези евродепутати, които вече се промълвиха да отлюспят страната ни от общността…
Нищо лично. И аз съм за промяна на политическата система. Но за тотална. В която можем да гласуваме по електронен път и за личности. Но съм за това да не спираме работа и граждански натиск над тези, които гласувалите на избори са посочили да управляват. Всекидневният натиск да си свършат работата онези, които сме направили депутати, няма да може да ги държи вън или вътре в Парламента като нацупени деца, тропащи с крак, че няма да си играят един с друг, ако…
Време е някой да им каже, че няма да загубят от поддръжниците си, ако запретнат ръкави и започнат да работят в името на поне няколко национални цели. Нима нямаме такива, които да обединят най-силните в парламента? Здравето на хората, образованието на децата и младежите, условията за развитие на малкия и средния бизнес нима не са приоритет за всички партии? Май президентът трябва да им го каже в прав текст, а не отдалече… И натискът на улицата да върне всички по работните им места. Докато не стане ясно, че заедно с решаването на спешните проблеми в тези важни сектори трябва да започне и тотална промяна на правилата за избори!
Така мисля. Впрочем, някой да знае или скоро да се е сетил да пита какво стана с искането на 96 депутати за оспосрване на законноста на изборите на 12 май, което Конституционният съд допусна за разглеждане в началото на юни?
