Медиите подхранват лудостта, как волен прави „новини“ или защо съвета за сигурността беше с фалстарт

Медиите подхранват лудостта! Защо седят с микрофони пред Волен в коридора на президенството, докато той води безумен диалог с прессекретаря… Започвам възмутена да пиша секунди след като лидерът на една партия, която народът е пратил в Парламнета, се държа предизвикателно и хулигански на извънреден Консултативен съвет по националната сигурност при президента. Президентът се оказва в ситуация да се надвиква с партийния водач, който не спира да върти латерната с въпроса за някакви сметки на Плевнелиев в офшорки.

Не неглижирам въпросът му. Ама изобщо. Но ако разполага с информация, уличаваща президента, защо не сезира прокуратурата? Можеше да пита и на Консултативния съвет, разбира се, но поне след като започне обсъждане на някак си по-неотложната тема с протестите, които вече далече не са срещу назначаването на Пеевски (той си отиде от ДАНС), нито само за оставка на кабинета (хората на улицата показват, че са наясно с подмяната на една сегашна партия с друга). Хората на улицата и тези в социалната мрежа са съвсем други – мислят. И ако партиите в Народното събрание и извън него не го усещат, съвсем скоро наистина ще го разберат, даже волен.

Та… как започна Консултативният съвет? С фалстарт. Преди още да открие заседанието, Плевнелиев пусна в почивка лидерите и всички останали членове на респектиращия иначе орган за сигурност на държавата. Минути преди това водачът на най-многобройната партия в Парламента, която обаче е в опозиция, сам напусна – като реакция на волното поведение на Волен.

Мисля си – защо се случи така? И все повече си давам сметка, че нямаше как да е по друг начин. Първо след скандалното предложение и избиране на Пеевски за шеф на ДАНС, тази служба вече се отъждествява сред хората с нещо съвсем различно от сигурността. ДАНСwithme – ето този смисъл завзе и социалната мрежа, и площадите на родината. И сигурността за първи път от много години доби романтично лице – като това на млади хора, които подаряват вода на полицаите в жегата, например.

Консултативният съвет с лидерите на старите партии, срещу които недовослтвото избухва по нов начин – в този случай – е на улицата и в социалните мрежи. Там, където гражданите без амбиции за влизане във властта стават все повече и все по-чувствителни към задкулисието. И на политиците, и на медийните диригенти, и на болшинството от журналистите.

Да посмислим: дали Волен щеше да продължи безумното си поведение вътре в залата пред президента и в коридора след като беше дадена почивка? Та той го прави заради това да е в центъра на вниманието. Не смятам, че беше продуктивно Борисов да излиза от залата, реагирайки на поведението на колегата си. Но защо журналистите не питаха другите защо мълчат, нима подкрепят пошлите демонстрации?

Моето не съмнение, а увереност е, че колегите на терен нямат никаква реактивност нито към конкретните случки, нито към процесите, които ги предизвикват или които ще се отпушат след тях…  И знаейки това, на политиците също им е по-лесно да не реагират. Май, впрочем,  на всички им е по-лесно така – … има някой, дето вика – айде микрофоните към него. Има някой, който напуска – айде микрофоните към него…  Професията отдавна се е превърнала в сеирджилък… и общото опиянение от него е това, което допълва чалгата в управлението на държавата…

Нещата са, всъщност, лесни, стига да му стиска на човек да има позиция. Ако не иска да го притискат, просто си тръгва. Да, всичко опира до хляба – дори в нашата професия, която би трябало да има някакви по-висши ценности и то – свързани с морала. Защото наистина журналистиката променя обществено мнение. Винаги съм казвала, че журналистите у нас са зависими икономически – в регионите извън София нещата са безумно сложни, защото за какъв медиен пазар можем да говорим там изобщо? И все пак – имаме право на избор. Да излезем от журналистиката, в която някой ти казва какъв въпрос да зададеш, какъв репортаж да направиш, как да изглежда текста ти… И пак да практикуваме професията, но по друг начин… има толкова много примери…

Така че – не спирам да вярвам, че новини ще спрат да се правят по този уродлив модел, чието волно лице видяхме днес.
Не спирам да вярвам, че новина няма да е какво е казал този или онзи политик или държавник, а какво е направил и с какво реално е помогнал за решаването на конкретен проблем.
Не спирам…
Да вярвам…
че…

… защото каква новина е обобщението от все пак провелия си Консултативен съвет за национална сигурност, което от прессъобщението на цял екип в президентството звучи така:
“Президентът обобщи резултатите от обсъжданията на Консултативния съвет. Участниците са били единодушни, че справедливите и законни искания на българските граждани трябва да бъдат чути, а продлжаващите вече седмица протести трябва да протичат по мирен начин и с призив срещу всякакви форми на ексцесии и екстремизъм. Обща е загрижеността за полагане на максимални усилия за запазване на стабилността и на етнорелигиозния модел за толерантност в страната ни, допълни Росен Плевнелиев”.

?