На предпоследна инстанция: Панагюрското златно съкровище е на Държавата

Панагюрското златно съкровище е на Държавата, а не на откривателите му и на собственика на земята, където то е бло намерено. Това е решението на състав на Трето отделение на Върховния административен съд, което се явява предпоследна инстанция по делото, заведено по жалба на Стефка Ангелова от София срещу отказ на министъра на културата да впише съкровището като частна собственост.

Жалбоподателката Стефка Ангелова твърди, че то е намерено случайно на частна земя, че не е съставен приемо-предавателен протокол между откривателите и директора на Пловдивския музей и още, че находката не е откупена от Пловдивския музей или от Държавата, а е дадена само парична награда за доблестна постъпка на братя Дейкови и на още 12 човека.
В аргументите си съдът приема, че актът на вписването през 1949 година на предметите от Панагюрското златно съкровище в Инвентарната книга на Пловдивския музей като правно действие не подлежи на съдебен контрол и оспорването му е процесуално недопустимо. И още, че жалбата на министъра да впише посочената културна ценност като колекция на физически лица засяга права и интереси на жалбоподателката.
Като анализира доказателствата, тричленният състав на ВАС е приел, че братя Дейкови са изпълнили своето законово и гражданско задължение; не са оспорвали фактите и констатациите на административните власти, включително и факта, че намереното е било заровено на „държавно място”; определено им е било възнаграждение, което ги е удовлетворило и поради това не са го оспорвали пред съда.
Съставът на ВАС се аргументира още, че ако теренът, в който е било заровено съкровището, е бил частен, то е било логично този факт да бъде отбелязан някъде в съставените през 1949 и 1950 година документи. А това не е станало.
Ако жалбоподателката желае да оспори собствеността върху вече регистрирана като публична държавна собственост културна ценност, тя не би могла да използва административно производство пред административния орган, нито пред административния съд, тъй като споровете за собственост се решават по пътя на общото исково производство пред гражданските съдилища.
На основата на тези аргументи съставът на ВАС оставя без разглеждане оспорването по жалбата на Стефка Иванова Ангелова в частта, с която е поискано да се обяви за нищожен акта на вписване на Панагюрското златно съкровище в Инвентарната книга на РАМ – Пловдив, като процесуално недопустима.
Съдът отхвърля оспорването по жалбата на Стефка Ангелова срещу отказа на административния орган за вписване на Панагюрското златно съкровище в Регистъра по чл. 102 от Закона за културното наследство.
Двете части на решението подлежат на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен и в 14-дневен срок от уведомяването на страните.

източник: пресцентър на Министерството на културата