Изплащат обезщетенията по 7 дела, спечелени от граждани срещу Държавата, в Европейския съд по правата на човека

Правителството ще изпълни решенията на Европейския съд по правата на човека по седем дела срещу България. Това означава, че жалбоподателите след сума години на търсене на справедливост най-после ще получат финансово овъзмездяване. Общо става дума около 31 000 евро. Те излизат от хазната и се плащат от всички нас, въпреки че грешките, заради които Държавата е осъдена от Съда по правата на човека в Страсбург, са в повечето случаи на конкретни чиновници. Пресцентърът на МС дава подробности за 7-те дела.

Първото е свързано с  колегите Тошо Тошев и Светлана Йорданова. Жалбата е  за намеса в правото на свобода на изразяването на мнение и е свързана с осъждането от българските съдилища на главния редактор на вестник „Труд” по онова време и на журналистката да платят 10 000 лв. на бивш служител на МВР за публикация, основаваща се на официални изявления за водено срещу лицето досъдебно производство за престъпления поради злоупотреба със служебно положение. Българският съд приема, че Светла Йорданова виновно е причинила вреда на бившия служител на МВР, тъй като не е следвало да се доверява на изявленията на пресцентъра на МВР и прокуратурата, а да извърши собствено разследване. Съдът в Страсбург, обаче, не приема тази теза и твърди, че медиите имат право да се позовават на официална информация от публични източници без да са длъжни да правят допълнителни проучвания за нейната достоверност. На Светлана Йорданова е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4500 евро и 1518 евро за разходи и разноски по делото.

В решенията си по делата на Росен Нацев и Румен Хаджиев е прието от Страсбург, че има нарушение на правата на зачитане на личния и семеен живот и на ефективно вътрешноправно средство за защита. И двамата през 2004 година са искали информация дали срещу тях са използвани СРС и ако да – по какви причини, но не са получили отговор с мотив, че информацията е поверителна. Съдът по правата на човека отчита, че в действащото тогава законодателство не съществува никаква възможност за получаване от засегнатите лица на информация за използвани СРС и смята, че не е имало гаранции срещу риска от злоупотреба с тях. На жалбоподателите са присъдени съответно 70 евро и 2500 евро за направените разходи и разноски по делата.

Забраната за дискриминация е нарушена в случая на Йоланда Йотова, която е от ромски произход. През юли 1999 година срещу нея било стреляно от минаващ автомобил и в резултат на сериозните си наранявания тя е инвалидизирана със 75% нетрудоспособност. Два дни преди инцидента между местни ромски младежи и българи от съседно село избухнал сериозен скандал в дискотека, придружен със заплахи от страна на българските младежи за саморазправа. Домът на Йоланда Йотова се намирал точно срещу дома на един от замесените в скандала. Своевременно било образувано досъдебно производство за опит за убийство. До 2001 година то трикратно било спирано поради затруднения в идентификацията на извършителя на престъплението, както и на автомобила, от който било стреляно. Всеки от тези актове бил обжалван. Последното постановление от 2002 година за спиране не било обжалвано, но ЕСПЧ приема, че това не освобождава властите от задължението да продължат разследването, още повече, че не били предприети никакви мерки да се идентифицира оръжието на престъплението, не била извършена експертиза, нито били взети натривки от ръцете на заподозрените. При започналото разследване органите на досъдебното производство, макар че са разполагали с достатъчно обективни и конкретни данни, че опитът за убийство може да е свързан с расистки мотиви, не са провели разследване в тази насока. Държавата е осъдена да плати на Йоланда Йотова 12 000 евро неимуществени вреди и 3770 евро за разходи и разноски.

По жалбата на Николай Димитров е установено нарушено право на справедлив съдебен процес и той е обезщетен от ЕСПЧ с 2500 евро. През 1997-ма той е осъден на първа инстанция, но апелативен съд отменя присъдата и връща делото за доразследване, а по-късно прокуратурата прекратява производството поради липса на доказателства. Жалбоподателят предявява иск по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди на стойност 40 000 лв., като уважената му претенция е 9000 лв. Същевременно той е осъден да плати държавна такса върху отхвърлената част от иска в размер на 2480 лв. ЕСПЧ намира налагането на такава значителна финансова тежест като ограничение на правото на съд.

В случая на Пейчо Желязков е нарушено правото на обжалване в наказателното производство. Жалбоподателят е бил осъден по Указа за борба срещу дребното хулиганство на лишаване от свобода за срок от 15 дни. Европейският съд смята за недопустим факта, че той не е имал възможност да обжалва присъдата на районния съд. Присъдено му е обезщетение от 1800 евро за неимуществени вреди, разходи и разноски.

Нарушено право на съдебен процес е в основата на осъдителното решение по делото „Александрови срещу България”. Жалбоподателките са майка и дъщеря, майката е собственик на акции и дялове в няколко търговски дружества. През 2000 година тя е обвинена, че е извършила кражба на поточна линия в едно от дружествата. Производството приключва след 10 години и 4 месеца без да бъде постановена окончателна присъда поради изтичането на абсолютна давност. ЕСПЧ изтъква, че забавянията в по-голямата си част се дължат на допуснатите процесуални нарушения от страна на прокуратурата. За претърпените неимуществени вреди жалбоподателките ще получат 2500 евро.