Йога инструкторът Лана Петкова: За Силата на камъка или тялото като инструмент на духа
Когато я видиш за първи път, не можеш да определиш на колко години е. Когато започнеш да я срещаш по-често, знаеш, че няма значение възрастта й. Защото излъчването, което има, в добавка с мъдростта, натрупана вероятно от личния й опит да преодолява себе си в буквален смисъл – я превръщат в нещо повече от йога инструктор. Превръщат я в онзи камък, без който реката променя посоката си. Вече 10 години може да намерите Лана Петкова в Клуб Тотал Спорт в Пловдив всеки ден. А когато откриете какво носят часовете й за личното ви самочувствие и здраве – няма да искате да пропуснете нито час от заниманията й по ланетика – съчетание на класическа хатха йога с личния й подход, съобразен с българския манталитет и климат. В събота Лана връчва традиционната си награда за женска сила на тържество, посветено на 8 март. Вече 2-ра година го нарича „Сила на камъка“ и го посвещава не толкова на женския празник, колкото на онзи делничен дух на жената, който може да устои на всяка житейска превратност.
Всъщност, на 8 март е родена моята баба Лидия Щербакова. Тя беше първият ми учител по йога. Първият човек, който още като дете ме научи, че тялото може да се подчинява на духа, казва Лана.
Благодарение на физическите и психически тренировки, които тя изпълнява под ръководството на баба си всеки ден от невръстна възраст до голяма, износената й тазобедрена става не я превръща в зависим човек. След години видях хора с моя проблем, които накуцваха заради това, че единият им крак е по-къс от другия. Аз съм щастлива. И се опитвам да науча хората, които идват при мен, че трябва да откриват щастието във всичко, което им се случва, продължава Лана.
Явно, успява. Защото в деня, когато снимаме тренировката й без предупреждение, залата е пълна с усмихнати хора. В моите часове не остават случайни жени и мъже – ми е казала минути преди това тя и е добавила: Те са силни личности и аз им се възхищавам.
Оказва се, че в групите й има жени, които не могат да си представят живота си през последните 10 години без нейните часове. Докато са се учили на мъдрост, сила и физическа гъвкавост от Лана, децата им са пораствали. И също са водели децата си в залата.
Когато миналата година реших да направя тази награда, аз мислех за моето вдъхновение – баба ми Лидия Щербакова, и за всички жени, които каквото и да им се случеше, търсеха нашия микромир за хармония, разказва Лана. И споделя, че първият приз Силата на камъка връчва на бизнесдама, която е успяла да открие чрез тренировките онази духовна сила, която е променила нещо житейски важно за нея.
А какво представлява наградата, Лана – питам я. И тя простичко отговаря – камък. Камък от река Чая, който 10 години е престоял в Тотал Спорт. Може би самата аз харесах веднага това място именно заради пътеката с камъни на 1 етаж, обяснява с усмивка. А колко е силен наистина камъкът – продължавам с въпроса си. И не чакам отговор, защото зная, че ще каже – колкото времето. Или колкото реката. А може би – колкото е духът ни. Вместо това, питам последно: Защо, ако никога не си бил на йога, трябва да го направиш? И Лана казва: Защото тялото е инструмент на духа. Има ли движение, има развитие. Да не се грижиш за себе си, значи да си егоист. Да владееш тялото си, обаче, това е щастие!
Утре, 9 март, малко след 11 часа – след тренировката по ланетика – Лана ще връчи за втори път приза Силата на камъка! А аз й благодаря, че ме зареди с енергията на онези жени, които може да са минали за кратко през живота ни, но определено са ни вдъхнали вяра в това, което можем да постигнем.
