Конгресът на БСП очерта врага и фронта, а кои ще бъдат войниците?

 “Държавата е разорена, бедността и безработицата заемат по-застрашителни размери. Фискалният резерв е опустошен на ниво с близо 1 милиард под санитарния минимум от 4 милиарда. С новия дълг на ГЕРБ негативната сметка от това управление за гражданите е близо 7 милиарда лева и нараства. Само думи не могат да върнат младежите, да ги накарат да раждат и отглеждат децата си в България”.  Това са чст от думите на лидера на БСП Сергей Станишев на 48 конгрес на партията, цитирани от Агенция Фокус. Те не бяха  прекъснати от драматично нападение над него. И, естествено, нито думите, нито конгреса станаха новина номер 1 в медиите, не влязоха и в международния обмен. Едва ли и някои от европейските лидери ще коментират форума. Е, от ПЕС може би, но то е естествено – като другарско потупване по рамото. Или по-скро като прегръдка с шефа.

На фона на протестите за сметките на ток – толкова масови през последните 10-тина дни – посочените от Станишев 35 процента обедняване, безработица за над 400 000 души и за 700 000 – липса на поминък и работа – посланието от конгреса стана повече от ясно: левицата и само левицата може да се справи със ситуацията.

Така под мотото „За нова социална България!” Станишев посочи врага: ГЕРБ  и фронта: “Както през 1940 година Англия е била единствената, изправила се срещу Хитлер, днес ние сме последният рубеж, последната защитна линия срещу ГЕРБ, зад нас е България“.

Грешно ли се прицелиха, обаче, социалистите? Да помислим…

Авангардът, за който се самообяви лидерът на червените, не може да не е наясно с нагласите на хората, според които дори и да расте недоволството срещу ГЕРБ, одобрението на тези, които излизат да пуснат вота си в урните по време на избори за БСП, е почти изравнено с гласовете за техния враг. Коя България тогава Станишев твърди, че е зад левицата? Нейният електорат? Ами това е ясно. Къде е останалата България тогава? Този, който е срещу левицата, друга България ли е? Който не е с нас е срещу нас – не беше ли един лозунг от едно тъмно време?

Не му трябваше на червения лидер такава демаркационна линия. Не му трябваше изобщо лексика като пред война. Първо защото на фона на едно съвсем прясно нападение с газов пистолет, зареден с патрони от пипер срещу един друг лидер, това дрънкане с мечове звучи смешно с патетиката си. Второ – защото войниците у нас са уморени… няма войници… всички си броят стотинките и не им се тръгва да воюват за чужди каузи, било то червени или не.

Това, което може да ги сплоти, е социална кауза. Но тя не е социалистическа. Добре е да се прави разликата. Дори на партийни конгреси, които предшестват избори. Защото след 25 годишни битки без успех държавата да стане по-добро място за живеене на народа й, уморените войници вече знаят, че командирите, които им слагат, не са по-добри от предишните. И от предишните. И от предишните. И от предишните.

Е, как тръгваш на война като се интересуваш какво мисли само врагът ти, но не и тези, които ще изнесат битките?