Референдумът приключи – политиците спечелиха в раздаването… засега

Едва около 22 на 100 от хората, които имаха право на глас, излязоха да гласуват в първия референдум от демократичната история на страната ни. 80-тина % предпочетоха да не дадат своя вот. Което означава, че сравнено с активността на последните избори – около 30 на сто от гласувалите тогава са пасували сега. Впрочем, сериозният политически анализ, който партиите трябва да направят след това всенародно допитване, е свързан точно с тези 30-тина %. Както и какво да направят за тях така, че да ги мотивират за вот в своя полза. Да мислят! А ние да си представим референдума като една игра на карти, за да видим какво се е случило… субективно погледнато 😉

И  така – резултатът на референдума, без значение колко хора са казали ЗА и колко ПРОТИВ, налага извода, че победител от провеждането му – като полза от ясно изразена позиция – няма. Следователно след първото раздаване печелят единствено партиите, които ще се състезават и на изборите за парламент. Защо ли?

Първо – те си направиха суха тренировка за идващия вот, която всички ние платихме без дори да вземем инициативата в свои ръце и да дадем ясно и категорично мнение по зададения въпрос. Второ – спечелиха, пак от нашите пари – държавните медии, които продадоха сума ефирно време за разяснения по темата независимо, че като обществени медии за информирането по обществени теми трябва да им идва отвътре, ей така – да го правят обективно безплатно.

Та… да си дойдем на скрития коз – въпросът, който политиците знаеха, че разиграват от самото начало. Така формулиран, той щеше да остави широко отворена врата за строителството на Белене независимо какъв резултат получеше референдумът. Защото, както обясни един инженер без политически амбиции наскоро в нашата безплатна рубрика РеfерендУм – атомните и ядрените централи са две различни неща. Белене като каква е започната?

След края на играта вече можем да кажем – браво на автора на въпроса. Хем разигра всенародно допитване, хем направи проверка на организацията за изборите през лятото, хем осигури за всички партии социологическо проучване за твърдия им електорат, хем изравни везната между чуждите интереси към нашата енергийна политика. Така страната ни сега е в позицията да иска още козове. На ред сега ще са пасовете на големите.

Все един ден, обаче, бг политиците ще трябва да изиграят докрай картите на националния интерес. И да приберат дивидентите, за да ги раздадат на хората. Под формата на работни места и по-евтин ток. Независимо дали със зелена енергия, шистов газ или Белене. Или с всички тези неща накуп.

Дължат ни го. Защото продължаваме да ги дотираме с парите от нашия джоб. И за референдума, и за изборите. Да не говорим за заплатите, командировките… та дори за всяко кюфте, което си купят с отстъпка като народни избраници.

Нали помните онези 30 %? Те вече не вярват на пасианси. Просто искат свалени карти. От началото.