Художникът Камен Старчев в U.P.A.R.K. или може ли да се прави изкуство с компютър

Че U.P.A.R.K. изненадва с нетрадиционни изложби – е традиция, която успешно поддържа, откакто я е направил дом на това, което харесва, бащата на галерията, брилянтният нетрадиционалист Кольо Карамфилов. Че експозицията, която в момента я обитава, може да учуди дори трудно учудващите се от изкуство почитатели на смисления арт, е фактът, който ме порази още преди да бъде официално открита. Не че не знам какво значи компютърно генериране на изображения или дигитално изкуство. Признавам, че поназнайвам малко за технологията, която ползват художниците на новото време. Възхищавала съм се и съм писала за фракталните картини на друг българин – Стефано Поповски – който разби всички класации за печелене на призови места в класациите на най-голямата онлайн борса за изкуство в света миналата година. Това, което забелязах в платната на Камен Старчев, обаче, е друго. Да видим. Изчистен рисунък. Ама много чист. Директно послание. Ама почти от упор. И някаква метафора, която откриваш в нещо, което не забелязваш от първи поглед. Ама те изненадва. Това са векторни графики, казва художникът, докато сядаме в най-отдалечената зала на галерията.  Тихо е. И достатъчно светло, за да забележиш очите му. Чист поглед, директно послание и нещо недоизказано, което се крие в ъгълчетата им – почти като картините му – векторни графики. Понякога знам от самото начало какво ще се получи, понякога – не. Работя съвсем ирационалистично, признава, запазвайки емоцията отново за себе си.  Един творец има много начала… всеки момент може да е нова отправна точка – така продължава в отговор на въпроса ми откъде е започнал, за да стигне до изкуството чрез компютър. Виждаш ли, как щеше да кажеш това, ако не те бях питала за началото – усмихвам му се като стар приятел, макар че се виждаме за първи път. Самият той подрежда изложба под тепетата за първи път и вечерта на откриването й е премиерната му среща с арт-публиката под тепетата. Не знае, че в Пловдив всички са приятели на подобни места. Докато се опитвам да усетя  какво провокира твореца в него, в другите две зали и пространството пред бара в галерията вече се събират хора. Станимир Видев и Иван Шишков, галеристка, журналисти, университетски преподаватели, учители, фотографи – лица, които виждаш на повечето изложби в модерните арт пространства на Пловдив… и малко нови сред тях… не отъня ли съвсем – като самотен вектор в пространството – пловдивската бохема… Преди да дойде тук, изложбата ми обиколи Европа, беше в Дом Витгенщайн във Виена, когато Кольо Карамфилов я видя. Той ме доведе в Пловдив, казва Камен Старчев. И допълва, че започва да се занимава с графика през 2006-та. Преди това вае скулптури. Важно е да можеш да се изразиш, добавя. Какво изразява в тези необичайни картини? Вълна. Мелба. Лимон. Преминаване. Наблюдение, Реквием… и още – общо 24 предмети и състояния. Без претенция, някак си. Но с емоция, която можеш да разбереш, ако се вгледаш в детайла. Ако имаш очи за онова, което се крие зад изящно тънката линия на вектора. В този момент разбирам, че аз вече съм открила за себе си картините. Ред е на Кольо Карамфилов: Камен измисля абсолютно успореден свят, работите му са уникални – като география на вътрешното мислене – казва. И още -Гледайте неща, които не сте виждали. Гледайте в U.P.A.R.K. Компютърът сам не може да прави изкуство, важен е този, който натиска клавишите.