Георги Герасимов – за енергията, която ползваме, или опит да разкажем просто за сложните неща

Екатерина Костова – Т.е. според вас трябва да има резерв за форсмажорни обстоятелства?

Георги Герасимов – Да. Но и тук проблемите са нееднозначни. Присъединяването и извеждането на мощности от енергийната мрежа е свързано с отчитане специфични фактори. За да бъда разбран, ще си позлужа с пример. Водноелектрическите централи са „бързи”. На практика те могат за минути да се пръсъдинят (включат) или изведат (изключат) от енергийната ни система. Ако трябва да бъда прецизен, те работят ефективно около 42 дни в годината. При топлоелектрическите централи този процес отнема много повече време, но пък мощността е много по-голяма. Що се отнася до АЕЦ, тук хората трябва да знаят, че понякога това може да отнеме и години (има такъв пример с централа във Великобритания). Има граница на произвежданите мощности, под която не бива да се слиза. Тя е критична. Премине ли се тази граница, резултатите могат да бъдат непоправими. Нито една държава в света не може да си позволи да премине тази минимална граница. Искам за пореден път да поясня, че този въпрос не е нито юридически, нито финансов, а още по-малко е политически. Това е инженерен въпрос. Който, колкото и абсурдно да звучи, определя дали една държава ще съществува в съвременния свят или ще се върне в каменната ера. Най-тежки биха били пораженията върху селското стопанство (попитайте тези, които отглеждат птици и животни) и върху водоснабдяването. Загубите многократно биха надхвърлили възможността на какъвто и да било бюджет да ги покрие.

Екатерина Костова – А какво трябва да разбираме под „остаряло енергетично оборудване”?

Георги Герасимов – В инженерната наука имаме два вида остаряване: морално и технологично. Двата вида остаряване са различни. Моралното е бързо. Технологичното е доста относително. То е свързано с т.н. „експлотационен период”. Минималният за енергетичните съоръжения е 10-15 години. Ако оборудването е поддържано и модернизирано, този период е от порядъка на 50 до 80 години. Вижте, нито един инженер или технолог, не би използвал подобни термини. Всеки един технически грамотен човек ще говори за „ефективност”. Това е критерият, който определя дали едно съоръжение би следвало да бъде изградено и колко ще продължи неговата експлоатация. Ефективността е комплексен показател. Ето тук идва ролята на икономистите, но за съжаление в момента кадрите (най-вече завършилите в чужбина) не разполагат с нужната квалификация, за да изготвят такива оценки. От няколко години техническите Вузове, започнаха да подготвят свои кадри, които да запълнят тази липса, но младежите нямат нужната рутина. В началото на „демократичните” промени бяха прекъснати изключително важни структурни връзки. Въстановяването им ще отнеме на Българи повече от осемдесет години при тези условия. Въпреки това, обективно погледнато, в областта на добива на ел.енергия към момента България е относително добре технологично. Централите ни са надеждни, оптимизирани и с добър контол. Проблемът е, че отношението към техническите кадри е под всякаква критика, а това ще има тежки последици.

Екатерина Костова – Да поговорим за екологичната страна. Все пак производството на ел.енергия не е ли обвързано с екологични квоти?

Георги Герасимов – Да. Точно така. Една от основните атаки спрямо АЕЦ е именно по линията на екологията. Тук обаче фактите говорят съвсем друго. Нека видим какво е количеството въглеродни емисии за 1 година на 1000 MW мощности в рамките на една година. За ТЕЦ то е 165 000 тона. При газовите централи – 13 000 тона. За АЕЦ – 0 тона. Знам, че ще бъда упрекнат, че не говоря за т.н. „радиоактовно замърсяване”, но и тук статистиката е безкомпромисна – най-голям замърсител не са АЕЦ. Що се отнася до авариите и последствията от тях, то тук имаме определено преекспониране. Моля да ме извините за сравнението, което ще си позволя да направя, но ситуацията силно наподобява на тази с катастрофите по пътищата и самолетните такива. При автомобилни катастрофи загиват много по-малко, отколкото при автомобилни, но самолетните се приемат като „трагедия”. Реално – авариите в АЕЦ в рамките на един отчетен период спрямо такива в други централи – са с несравнимо по-малко. Пак повратям – АЕЦ не са само и единствено реактор. Имаме и турбини и топлообменни съоръжения и контролна апаратура.

Екатерина Костова – Какво следва от това, тогава? Опитвам се да схвана цялата сножност…

Георги Герасимов – Анализ. Експертен, технически анализ. Анализ, изготвен от инженери, които са много по-компетентни от мен. Абсолютен абсурд е подобен вид решения да се взимат на политическа или икономическа база. Това ще бъде катастрофа. Нека за пореден път си послужа с пример. Да приемем, че решението бъде политическо. Съгласете се, че нито една майка не би поверила на политически лидер (който няма медицинско образование) да направи операция на детето й. Тук ситуацията е идентична. Що се отнася до икономическата логика, веднага бих запитал съответните експери, на колко точно оценяват дясната си ръка? Последния въпрос звучи като лишен от логика и на пръв поглед няма връзка с енергетиката, но не е точно така. Загуба на мощност в определен момент на определено място може да доведе до загуба на горен или долен крайник и трайна инвалидност. В някои случаи и до летален изход. Добре е това да се знае, преди да се правят необмислени изявления.

Екатерина Костова – Има ли и други проблеми?

Георги Герасимов – Да. И те са политико-икониомически. Политиците не желаят да вършат това, за което са избрани. Те искат да се бъркат в неща, от които нямат и най-малка представа като по-този начин загърбват основните си задължения. Първият голям проблем са ЕРП-тата. Те са извън контрола на държавата. Добавете към това, че принадлежат на „чужди” инвестиртори. На прост език това се нарича „стратегически хаос”. Този хаос е предопределен от липсата на политическа воля да се реши проблема. Законови и нормативни средства има, но никой не желае да си свърши работата. В резултат на това цяла една област остана без вода. Това е факт. Що се отнася до икономическата страна на въпроса, тук бих дал за пример пенсионните фондове на Норвегия. Пълно безумие е тезата, че пенсионните фондове се захранват само и единствено от данъци или ценни книжа. В Норвегия, Япония, Канада и други държави тези фондове се захранват от енергийния сектор. Това е и причината да са едни от най-богатите в света и за тях да не съществува „криза”. Моделът, при който пенсионните фондове се захранват от данъците на работещите, е въведен по времето на Бисмарк в Германия и отдавна е изживял времето си. Моля да ме извините, но това са елементарни неща. Мисля, че както политиците, така и колегите-икономисти и юристи е редно да се заемат със своите специалности и да изпълняват обязаностите си, така както ние изпълняваме нашите. От това всички само биха спечелили.

Екатерина Костова – А какво мислите за Националната енергийна стратегия …

Георги Герасимов – Поредният политически документ, в който има куп грешки. Още в началото се говори за добива на шистов газ като нещо неизбежно. Съвсем друг въпрос е, че не се отчита нещо изключително елементарно каквото е т.н. „отпадъчна топлина”. „Енергийна” не означава само и единствено енергетика и горива. При АЕЦ и при ТЕЦ имаме голямо количество „остатъчна топлина”. Какво правим с нея? Топлината също е пазарен продукт. Парници, битово отопление, лека промишленост, климатизация на административни и производствени сгради? За какво се използва тази топлина? Отделяме я в околната среда, без да я използваме? Но това е просто безумно разхищение. Това не е икономическа логика. Това е логика, която аз не разбирам.