БСК предлага Закон за професионалните стандарти в заетостта, F2F TV – да започнем с промяна на мисленето

Вече няколко дни се опитвам да напиша статия за Закона за професионалните стандарти в заетостта, който предлага Българската стопанска камара. На пресконференция в Пловдив в петък стана ясно, че 17 икономически сектора вече имат модели за компетенциите на ключовите си специалисти. Те ще бъдат част от бъдещата Информационна система за оценка на компетенциите на работната сила. А до 2014-та предстои да се разработят общо 600 модела на длъжности и професионални стандарти за 50 професии и специалности. 

Сред тях няма да има разработен, обаче, стандарт за професията политик, научи F2F TV. Това не ме смути, тъй като, за да стане професионален, политикът първо трябва да бъде избран – поне два мандата – а изборът е твърде субективно нещо. Така че, в случая – стандартът може да се зададе и се задава от Конституцията и от изборния закон.

Кое, тогава, ме накара да оставя темата да отлежи два дни? Да видим поред.

Първо, идеята да се разработят подобни професионални стандарти е прекрасна. БСК са стабилна и доказала се организация с експертен потенциал да състави екипи и да проучи различните сектори отвътре. Така че още на пресконференцията нямах съмнения ще се разминават ли уменията, от които бизнесът има действителна нужда, с включените в софтуера ключови компетенции за всяка една позиция. Репликата на ръководителя на Националния център по оценка на компетенциите д-р Томчо Томчов „Проектът е кауза за нас“ още повече ме убеди в тезата, че се прави нещо важно. Констатацията от проучване у нас, че висшето ни образование генерира безработица – още повече.

И да, ето тук открих ключът от бараката. На съмнението ми. На червейчето, че през 2013-та, когато имаме целият софтуер с огромна база ключови компетенции и професионалнли стандарти и всеки – от кандидатстващ за работа до работодател ще може да влезе в него и да провери къде точно е неговото ниво, за каква позиция ще му стигне, какво трябва да развива, за да се класира за мястото, което иска… и съответно – този кандидат ще ми върши ли работата, от която се нуждая или да го обуча в съответно направление, ако толкова много съм харесал уменията му като цяло… – точно тогава ще съзрем огромната яма, отворена между образование и реална пазарна нужда.

Изпълнителният председател на БСК Божидар Данев алармира за пропастта още отсега. На мой въпрос как ще се преодолее тя отговори, че голямата цел е разработените на базата на бизнес-потребностите у нас професионални стандарти да послужат като база за промяна на политиката за финансиране на висшите училища и дори още по-далеч – за промяна на учебните им планове. Не мислите ли, че ще срещнете сериозен отпор у представителите на ВУЗ-овете, попитах още. В началото имахме, но постепенно се преодолява и вече работим с 13 университета, отговариха от БСК.

Дотук добре. А другите? Как нароилите се учебни заведения ще пожелаят финансиране по квотен принцип? И как ще се съгласят да орежат – да кажем хуманитарни специалности, които на входа привличат с „лесния“ прием и недотам тежката програма за следване, макар че след завършване изхвърлят зрелостниците извън пазара на труда… Как ще се обърне мисленето на българите, че кетапът е всичко, което е съвсем близко до мантрата ни, че с висшето образование в джоба няма да ни е тежка работата и животът ни направо ще бъде песен…

Да, да… ето препъни-камъчетата, които ме спряха да тръгна веднага към тази статия… И още едно, малко по-едро от тях – липсата на интерес у медиите към темата. Появихме се 4 или 5 представители на журналистическото братство. Някои си тръгнаха бързо, преди да разберат, че всъщност има „новина“.

Новината не е за чело на вестник или за хедлайн на радио или тв емисия. Защото не отговаря на българските „стандарти“ – да е лесно смилаема, кървава или жълта (извинете за метафорите, но пиша субективно, както си признава медията ни), да отразява/предизвиква скандал, да преразказва думите на някой политик по избрана тема или коментар на друг/и политици.

Новината е, че бизнесът е подел инициатива да промени статуквото. Което ще роди ужасната перспектива от съвсем близкото бъдеще, според която заради демографската криза все повече ще намалява активно работещото население у нас, а в същото време пред Бюрата на труда ще се нареждат все повече хора с образование, неадекватно на бързоразвиващите се стопанство, икономика и бизнес. В резултат на което работещите ще трябва да поемат тежестта на безработните, плод не просто на липсата им на квалификация, а на неадекватна квалификация или тотално сгрешено обучение – от средното училище, та чак до университета. По-малкото ще трябва да произвеждаме повече пари, с които да плащаме повече данъци, за да издържаме повечето… сред които не само възрастни, а и неадекватно обучени активни хора…

Новината е още, че за да успее тази инициатива, трябва да се намесят и политиците, и медиите.
Новината най-после е, че трябва да спрем да гледаме какво прави съседът, а да решим как ще действаме ние в нашия дом. Не само сега, когато сме избрали това правителство. А когато избираме следващото НС, следващите евродепутати, следващият президент, следващите кметове и съветници… Защото те ще приемат законите и ще свеждат глобалние политики до региона, в който живеем.
Новината – последно е, че край на света може и да няма, но ако не се напънем да мислим какво точно правим с живота си, сме силно застрашени да изпаднем в празното пространство между двете рамене на ножицата – образование и работа.

И така – докато БСК дописват професионалните стандарти и съставят Националната референтна мрежа с тях, докато се предложи, а после дебатира и реши да се внесе Закон за тези професионални стандарти, F2F TV ви предлага да започнем с нещо съвсем простичко: промяна на нагласите си и влизане в крак с времето на цифровите технологии и практическото мислене.