По още 7 дела българи, осъдили Държавата в Страсбург, получават обезщетения

Правителството ще изпълни решенията на Европейския съд по правата на човека по седем дела, заведени по 10 жалби срещу България, съобщиха от правителствената пресслужба. Това означава, че – ако правилно сме сметнали – над 130 000 евро от хазната, попълвана от джоба на всеки един от нас, ще отидат за плащане на грешки на определи лица, които не са спазили правата на хората при различни ситуации.

От пресцентъра на Кабинета обясняват подробно случаите:  три от делата, например, са за нарушено право на собственост.
По първото Европейският съд е сезиран от деветима бивши работници в рафинерията „Плама” по повод присъдени, но неизплатени суми за дължими трудови възнаграждения и обезщетения от обявеното в несъстоятелност дружество. Страсбургският съд определя те да получат общо 51 361 евро за имуществени и неимуществени вреди.
Второто дело е заведено от наследниците на собственик на имот в село Жеравна, отчужден за държавни нужди през 1968 година. След приемане на реституционния закон жалбоподателите са подали до кмета на Котел искане за възстановяване на имота, но той не се произнесъл. Те обжалвали мълчаливия отказ и собствеността им била възстановена с окончателно решение на Върховния съд. Година по-късно общината предявява иск, че е собственик на имота и ВКС го уважава. Съдът в Страсбург подчертава, че правото на справедлив процес включва изискването, когато съдилищата са се произнесли окончателно по определен предмет, техните решения да не се поставят под въпрос. Сега, заради това, жалбоподателите ще получат обезщетение в размер на 41 000 евро за имуществени вреди, 3000 евро за неимуществени вреди и 2500 евро за разходи и разноски.
Третото дело – „Петкова и др. срещу България” – е по повод неоправдани забавяния на процес по възстановяване на земеделски земи. Съдът е категоричен, че трябва да бъдат предвидени ясни срокове за приемането и изпълнението на административните решения на поземлени комисии, респективно – на общинските служби по земеделие и гори, необходими за завършване на процеса на реституция. В конкретните три случая процедурата не е завършена в рамките на периоди между 13 и 17 години след постановяване на решенията… Присъденото обезщетение за имуществени и неимуществени вреди е в общ размер на 7565 евро.

Другите дела: Правото на собственост на жалбоподателите по делото „Захариеви срещу България” е било нарушено във връзка с неизпълнено решение на ВАС, с което им се признава правото на обезщетение чрез акции. Съдът в Страсбург е установил това нарушение през юли 2009 година и е дал срок на страните да се споразумеят за обезщетението. Тъй като споразумението, обаче, не е постигнато, Съдът сега постанови обезщетение в размер на 15 000 евро за имуществени вреди и 1000 евро за разходи и разноски.

Ограничено право на достъп до съд е установено по повод жалбата на Десислава Радева срещу България. След получен отказ за отпускане на еднократна социална помощ, тя оспорила отказа по административен ред, но жалбата била оставена без уважение. Последвало ново обжалване, но тъй като дните между 1 и 6 май били обявени за неработни, Административното отделение на СГС приело, че жалбата е просрочена, защото срокът е изтекъл на 1 май, и прекратило производството. Определението му било обжалвано пред ВАС, който го оставил в сила. Страсбургският Съд прие, че жалбоподателката е изложила достатъчно аргументи в подкрепа на твърдението си, че жалбата й не е просрочена, и постанови да й бъдат заплатени 800 евро за направените в производството разходи и разноски.

Нарушение на свободата на изразяване на мнение е постановено по делото, заведено на Марин Костов. През 2006 година, когато изтърпява наказание в затвора в Белене, поради сбиване с друг затворник е изолиран в наказателна килия. През това време е получен колет от близките му, който не му е предаден. Костов депозира жалба до прокуратурата за нарушено право да получава колети, която била възприета от затворническата администрация като клевета. В резултат му било наложено ново наказание – изолиране в наказателна килия за 14 дни. Заповедта за дисциплинарното наказание била обжалвана пред районен съд и била оставена в сила като законосъобразна. Според жалбоподателя санкциите срещу него са с цел да го принудят да не подава повече оплаквания. Съдът по правата на човека отбелязва, че подаването на оплакване до прокурор е подходящият начин да се обжалват ограничения върху личните права на лишените от свобода, и че в светлината на фактите тежестта на наказанието е непропорционална. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди е 4500 евро.

Последното решение е по делото на съпрузите Д.М.Т. и Д.К.И. за нарушено право на справедлив процес в разумен срок, на ефективни правни средства за защита и на зачитане на личния и семеен живот. Единият от двамата съпрузи е заемал отговорна длъжност в системата на МВР. През 1999 година срещу него е образувано досъдебно производство, задържан е и първоначално е осъден на 20 години лишаване от свобода за пасивен подкуп, конфискация на имуществото и забрана да заема държавна служба в продължение на три години. Присъдата е оставена в сила от апелативен съд, но ВКС я отменя и връща делото за ново разглеждане с указания деянието да бъде преквалифицирано, тъй като събраните доказателства сочат извършването на друго престъпление – измама. Макар че указанията на ВКС са били задължителни, прокуратурата не е внесла нов обвинителен акт, нито е направила искане за промяна на правната квалификация, а апелативният съд също не преквалифицирал деянието. При новото разглеждане на делото ВКС променил квалификацията без да информира жалбоподателя и го осъдил за опит за измама. В хода на цялото досъдебно и съдебно производство той бил отстранен от длъжност, но служебното му правоотношение било прекратено едва след присъдата на ВКС през 2005-та. Жалбоподателят повдига оплакване, че е бил поставен в несигурна икономическа ситуация и не е могъл да осигури доходи за семейството си. Европейският съд отбелязва, че шест години е прекомерно дълъг период и ограничението не може да бъде прието като необходимо и пропорционално на преследваната цел. Било е накърнено и правото на жалбоподателя да бъде информиран подробно относно характера и причините за обвинението срещу него, както и правото му да разполага с достатъчно време и възможности за подготовка на своята защита, в резултат на което наказателното производство не е отговаряло на изискванията за справедлив процес. Присъденото му обезщетение е 5800 евро.

Толкова от фактите, представени от правителствения пресцентър. Оттук нататък – ако обезщетенията синхронизират везната на Темида и се сметне, че правосъдието е възстановено, то къде остават данъкоплатците, от чиито джоб наистина се плаща за чужди грешки?  А тези, които са направили грешките?