Домати и боза на жълтите павета през уикенда – има ли революция и къде да я намерим

Домати и боза оцветиха жълтите павета в София този уикенд. И в двата случая – в знак на протест. Първият – като съпричастност към задържания заради хвърлен по Парламента домат ексдисидент  Николай Колев Босия миналата седмица. Вторият – заради липсата на реално съревнование при изпълнение на публични архитектурни проекти в столицата.

Ако попитате някой вещ в значението на цветовете, ще научите, че червеното е символ на: “енергия, топло, сила, импулс, динамика, активност, възбуда, смелост, любов, страст, доминиращо начало, въстание, агресия, война, насилие, сексуалност, проституция”. Асоциациите, които предизвиква доматеният нюанс пък, са “динамичност, агресивност, възбуда, войнственост, дори демонизъм”…

Бежово-кафявото, какъвто е цвета на бозата, символизира “естественото, земното, здраво вкорененото” – с други думи – постоянното и постоянството.
Жълтото – с което се славят паветата на идеалния център в столицата ни – от своя страна се свързва с “радостта, надеждата, жизнеността, просветлението, общителността, разширението, оптимизма, философията, но и егоизма, нечестността, предателството и страха”.

Как размесването на цветовете ще повлияе върху обществения климат в София веднага след края на уикенда и старта на новата седмица е интересно да потеоретизираме.  Оранжевото, което остава след доматения бойкот срещу политическата система, корупцията и демагогията през последните години, е твърде оптимистично и още – “стимулиращо, енергично, слънчево, топло, бодро” – следователно противоречащо на какъвто и да е протест.  Бозаво-зеленикавото пък, получено след недоволството на младите архитекти, съвсем не символизира цвета на модерността и различността, защото го праща в зоната на “земното, сурово”,  но и успокояващо сетивата и укротяващо депресията излъчване.

Разбира се, всичко това е абсолютно произволно тълкуване. И може да бъде замерено с домат или боза. Или с нещо друго без значение какъв цвят е – у нас всички са много смели на театралните жестове. Само и само да влязат в новините, пък макар и само за 10 секунди. Или във Фейсбук със снимката на живота си – полицейски ботуш и смачкан домат…боза…

Ако има драма, тя е само в главата на човек. Истинската остава извън новинарските емисии. И е всекидневна. И не може да се реши с хвърляне на домати или изливане на боза.

Затова, мисля си, по-добре да изядем доматите и да изпием бозата. Пък ако искаме да протестираме наистина, да намерим онзи начин, който няма да предизвика насмешка заради маниера си, а ще постави реалните проблеми лице в лице с институциите, призвани да ги решат.