F2F Поезия: Неизбежност – Стоян Терзиев
Подобен на остров е хълмът с плаващи в небето кораби, пълни с печал и празни въздишки. Как да отплаваме с тях, като знаем, че няма завръщане. Оставаме пленници, които се мислят за горди собственици...
Подобен на остров е хълмът с плаващи в небето кораби, пълни с печал и празни въздишки. Как да отплаваме с тях, като знаем, че няма завръщане. Оставаме пленници, които се мислят за горди собственици...
Пaмет В подлеза с римски мозайки един младеж пее “Моя страна, моя България”. Всеки ден я обхожда с китарата си, проблясваща от инвалидната му количка.