F2F Поезия: И дишаш – Александър Секулов
Часовникът спира, светлината е обла. Дори не разбираш и – дишаш Пловдив.
Часовникът спира, светлината е обла. Дори не разбираш и – дишаш Пловдив.
Пaмет В подлеза с римски мозайки един младеж пее “Моя страна, моя България”. Всеки ден я обхожда с китарата си, проблясваща от инвалидната му количка.