F2F Поезия: Ездачът и нощта – Антон Баев
Тези черни зелени коне… Тоя тъмен живот, който гази ни! Да ги стигна поисках — поне да надникна веднъж зад оградата. С двете голи ръце се набрах. После метнах над гривите ласото. И припаднах...
Тези черни зелени коне… Тоя тъмен живот, който гази ни! Да ги стигна поисках — поне да надникна веднъж зад оградата. С двете голи ръце се набрах. После метнах над гривите ласото. И припаднах...
Пaмет В подлеза с римски мозайки един младеж пее “Моя страна, моя България”. Всеки ден я обхожда с китарата си, проблясваща от инвалидната му количка.