Контрареволюционна снимка на романа на Секулов с отметките ми Многопластов интертекстуален роман, чиято основна сюжетна линия не е в разказваната история, а в иронията, самоиронията и дори пародията към творческия акт. Така усетих новата...
Снимка: Георги Вачев, Драматичен театър Пловдив “Одисей“ на пловдивския театър изправи на крака публиката в Народен театър „Йордан Хаджиконстантинов-Джинот“ във Велес снощи и тя извика артистите два пъти на бис, съобщи БТА чрез кореспондента...
Часовникът спира, светлината е обла. Дори не разбираш и – дишаш Пловдив.
В края на годината Александър Секулов изненада литературната общност с поетичната книга „Море на живите“, дело на издателство „Изток-Запад“. Годината донесе на писателя „Аскеер“ за драматургия за пиесата „Няма ток за електрическия стол“, а...
гост автор: Димитър Цонев С „Вълци“ започна за мен тазгодишното издание на Сцена на кръстопът. Не с „Възвишение“ или с „Турбуленции“. Защото „Възвишение“ вече съм гледал и не харесах тогава и нямаше какво да...
Алек Попов&Деляна Манева, Александър Секулов и Десислава Гаврилова стоят зад трите текста, получили номинация „Аскеер“ за съвременна българска драматургия. Това са „Сестри Палавееви: в бурята на историята“ (Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив,...
Дългоочакваното продължение на „Островът” на Александър Секулов е вече факт. Романът „Скитникът и синовете” излезе в навечерието на 43-тото издание на Софийския международен панаир на книгата, а след столичната му премиера в литературен клуб...
Да, защото „Възвишение“ ми хареса. Тези, които ме познават знаят, че бях песимист. За радост, очакванията ми не бяха оправдани. Да, със сигурност спектакълът „Възвишение“ не е хитът на сезона, не и по начинът, по който романът безапелационно грабна сърцата и на критика, и на читатели, но представлението е гледаемо, насочено към широк кръг зрители и не разчита на познаването и прочитането на романа (въпреки че искрено се надявам, че значителен брой хора ще са го прочели или ще го прочетат преди или след посещението на салона) за да внуши идеите си. За радост романът (а чрез него – и драматизацията на Александър Секулов и Иван Добчев) разчита на силата на словото и чрез него въздейства на читатели/зрители и не предполага колосални режисьорски решения и задачи. „В началото бе словото“ и то е нещото, което изпъква на преден план и в представлението.
Колко трябва да имаш, за да разчистиш всичко? – зададох на автора неговия въпрос някъде по средата на интервюто. Той се засмя и каза – Не всичко… Не всичко! Героите – те са си...
Пaмет В подлеза с римски мозайки един младеж пее “Моя страна, моя България”. Всеки ден я обхожда с китарата си, проблясваща от инвалидната му количка.
