Тъкмо се бях зарадвала, че макар и единствен, 24 май остана българският празник, който не разделя хората у нас на два смъртоносно враждуващи лагера, а ги обединява. Но Pod igoto се появи на книжния...
"Разпръснати върху леглото, книгите приличаха на отломъци от унищожена цивилизация: след по-малко от столетие страниците им щяха да пожълтеят и да събират праха по мазетата. Не е ли заблуда ореолът от вечност, с който ги обграждаме? Нима човекът може да увенчава с безсмъртие, щом самият е смъртен? Бедствията продължаваха да унищожават цели групи от хора и от световете им не оставаше нищо освен пепел от пожара на вековете.
Защо тогава исках да науча всичко от книгите? Нали съзнавах, че ме плаши опровержението им от живота? Ако моята малка, грижливо събирана библиотека пламнеше, коя книга щях да спася за себе си? Можеше ли да съществува универсална формула на живота в този тиражиран свят на фетишите?
Нямаше единствена книга, която да ми обясни света, и аз се мъчех да забавя края на своя роман, след който идеше натъкването между милиардите други томове в огромната библиотека на безвремието."
автор: Екатерина Костова, от "Платното на Пенелопа" (Fast Print Books, 2019 г.)
