Сбогом на Цветан Тодоров! И поклон до небето!

Четях ненаситно литературната му теория като студентка – не просто критика, не само културология, не твърде есеистика – и се възхищавах на езика, мисълта, на препратките, които прави, на взаимовръзките. Огромен ум! И още...