"А имаше ли смисъл? Не е ли това основният въпрос, на
който трябваше да се търси отговор? И в литературата.
Но още повече в живота. Той може да се съотнася към всичко. Към действие. Към намерение. Дори към разсъждение. Вярно, че изисква усилия, а в последните години хората започнаха да избягват напрягането. Предпочитаха сериозната информация да им се доставя напълно смелена. Изводите – подредени на поднос. Дори клюките – гарнирани с маслинка. Пресягаш се и консумираш. Анализите бяха анахронизъм. Детайлите – също".
(Ек. Костова, "Писма под възглавницата", изд. Хермес 2014) г.
