Настроения
"– Сега плащат стотици хиляди долари за една педя пясък до брега на морето, а по времето на нашите дядовци и баби на същата тая педя са връзвали само конете и воловете, защото за нищо друго не е ставал пясъкът.
– Пясъкът сега е злато – заключаваше след него Никола, взирайки се в хрускащите под краката им на плажа парченца слюда, премесена с камъчета, пресяти като през сито и с тук-таме черно-бели или кафеникаво-жълти мидички. – Ама загреби да видиш какво ще остане в твоята шепа. Нищо. – Той загребваше пясъка и го оставяше да се свлече между пръстите, усещайки как леко го драска, и изтича. Така искаше да изтече и болката му към мъртвата Марта – но колкото повече дни минаваха и той ги пускаше между пръстите си с надежда, че ще отнесат тъгата му, толкова повече тя се трупаше в него и край него. И морето в очите му преливаше в морето, което седяха в тези дни с Марчо да наблюдават, докато мислеха как да спасят от посегателства сушата.
– За какво ни е злато като аз нямам вече жена, с която да го споделя, а ти – дъщеря, на която да го подариш – присвиваше очи към хоризонта Марчо, неутешим заради загубата на Емилия през 2002-ра. Дали беше я обичал достатъчно? Вероятно – да, щом му роди две деца, които отдавна бяха порастнали и напуснали не само дома им, а и Черноморец...
– Знаеш ли за какво, Марчо – трябва ни да го разменим за здраве. Не става винаги, ама като нямаш пари, не можеш да си оправиш и една пломба над това, което плаща държавата да не ти мирише устата на развалено... – връщаше в реалността разговора Никола. В тези моменти морето можеше да прелее от ъгълчетата на очите му. Но той му нареждаше да се прибере навътре. И морето, някак, го слушаше.
Така, разговорите за това какво може да се купи с пари и какво – не, караха тези двама мъже да се загубват в теории. А теориите притъпяваха личната болка. И изостряха обществената. Така в тази година Никола и Марчо наподобяваха две сухи клечки, които подпалваха след всяка искра на несправедливост и не спираха да горят, ако някой не ги изгаси насила. Или ако сами не решат, че трябва да поугаснат временно."
(Ек. Костова, "Свети Никола от Залива на подковата", изд. Fast Print Books 2016 г.)
