Забавлявахме се 2-3 години и накрая се заинтересуваха от Бушмилс :) - така ми каза Сашо Секулов след като му зададох най-тривиалния журналистически въпрос „Защо я направихте“ за изложбата им с Наско Хранов „Напълно Необходими Неща“. 

Това не са просто картини и стихове или разкази към тях – това може да е опредметена поезия или  пък да са  опоетизирани предмети... Но от пръв и последен поглед е ясно, че са абсолютно и напълно необходими за всеки, който може още да брои звездите по нощното многолиние или пък да съзерцава сребърните звънчета в душата на приятеля си, докато заедно с него отпива уиски в тъмния ден или светлата нощ...

С коса, оцветена като Бушмилс, сядам до Сашо и продължавам да го тормозя. Знаеш, че като тръгнем да измисляме нещо, не можем да не го направим, казва той – така ни тегли, без никаква поза... Но, най-вероятно няма да удържим тоя елемент на забавлението, защото стана публичен. Многото внимание ще го обрасне с лична амбиция... Идеалният начин да спрем е сега. 

Ей сега? – смея се.  

Да – внезапно спира да се усмихва Сашо – преди да стане пародия едно нещо, трябва да се спре. Принципът на удоволствието бива изтърбушен от успеха... 

Затова ли ставаш все по-тъжен? - питам вече без да се смея и аз.

Не бе. Аз ще стана завършен мизантроп – човешкото ще започне да ме наранява... Искам да направя така, че да се изплъзна от лапите на успеха, който те ограничава. 

Накъде ще тръгнеш тогава – продължавам, гледайки хората, които пристигат в U.P.A.R.K. с чаши и без чаши в ръце – някои спират пред творбите, други – не... но всички поздравяват авторите, сякаш дори и да нямаше изложба с подредени по стените напълно необходими неща, те пак щяха да бъдат тук, за да ги приветстват за успеха... Разбирам ли Сашо?

Не мога да се върна към начина, по който съм работил- казва той. Не искам  да съм копие на себе си. Нататък ли? Между 20 и 45 е трудно да се опазиш от характера си. Аз досега се опазих. Ти знаеш как писах стихове, как писах проза... Сега ще сменям форми, жанрове... но паметник на самия себе си няма да стана. 

Ставам. Трябва да отпия поредната глътка Бушмилс, за да разгледам снимките, които Юли е направил от изложбата. Напълно необходими снимки. Аз и Сашо. Наско и две красиви жени – руса и черна, естествено – напълно необходими за самочувствието на всеки творец по време на откриване на изложба... Опредметена поезия или опоетизирани предмети. 

Бушмилс има много. Подкрепят изложбата – така трябва – напълно необходима реклама за течността, която има цвета на косата ми...   

Спирам. Ако не можете да дойдете в U.P.A.R.K. - в Пловдив, разбира се – може да влезете в онлайн магазина на Колекционерсска къща Пушкин и Плюшкин ето тук: www.pushkin-plyushkin.com. И да разгледате колекцията, всяка вещ в която има история на появата или изчезването й в живота на скитници, авантюристи или обикновени влюбени. Както ви казах - от уреди, преобразуващи времето, до паве със стихове и новогодишно чукче за пържоли. Просто – напълно необходими неща, за които имах напълно необходимата потребност да разкажа ето така :)