Author: Екатерина Костова

През моята вселена

Вилнее вятърът, заключен зад прозореца -
обяздва вълчата луна на януари.
Дали ще се разпадне без посока
животът ни, през който крачим?

Нарамили годините на детството,
вървим през равнини, реки и хълмове -
дали в историята ни ще има бедствия,
ще грее слънце или пък ще падат мълнии?

Там, дето сме родени – ще останем ли?
Или ще тръгнем без да се обръщаме?
И болките къде ще разтоварим?
Кога ще спрем преди да се завърнем

в дърветата, във птиците, в тревата,
във водопада, в камъчето и в морето?
Притихва вятърът в нозете на луната -
вълкът във мен сприятелява се с детето.

И с лекота следите от въпросите
изтрива утрото. До новата луна.
Вървя. Не спирам. Думите ме носят
през моята вселената –
посока,
път,
пространство,
светлина.

автор: Екатерина Костова, от стихосбирката "Думите ме носят", изд. Буквите 2017 г.