В цвят на цъфнали липи, новото издание на романът-миниатюра “Платното на Пенелопа” тръгна към читателите си от Стара Загора. Градът още не ухаеше на тях, защото дръвчетата все още не са се разсънили след...
25 години след първото издание на миниатюрния ми роман “Платното на Пенелопа”, книгата тръгва в открити води отново на пътешествие. Този път – от Стара Загора благодарение на Библиотека “Родина”. С дебютния ми сюжет,...
Магията на Родопа планина идва на 25 февруари от 19 часа в Дома на културата ”Борис Христов” в Пловдив със спектакъла на Ансамбъл „Родопа“ Смолян „Чан до чан, песен до песен“. От билетния център...
На 9 февруари точно преди 21 години едно крехко 23 годишно българско момиче показа, че може да бъде най-бързо, най-точно и… най-усмихнато на зимните олимпийски игри в Нагано. Екатерина Дафовска от Чепеларе спечели първия...
Подсилване на консулската служба в Лондон с още двама консулски служители; откриване на консулска служба в Единбург, Шотландия; организиране и провеждане от българското посолство в Лондон на 20 информационни дни до средата на годината...
Малин Кръстев, Филип Аврамов, Владимир Зомбори, Каталин Старейшинска, Ирини Жамбонас, Иван Петрушинов, Таня Пашанкова, Мак Маринов и Георги Кацарски си партнират в „Аз обичам, ти обичаш, тя обича” – история за любовен и приятелски...
Интересна изложба в Пловдив разказва животът и делото на български учен, който допринася за кацането на Нийл Армстронг на Луната. Ето как: когато стартира програмата „Аполо“, се оказва, че сплавите, които се използват за...
Вместо да се инвестира в информационни кампании, Община Пловдив може да стимулира гражданите да използват автомобили с ниски и нулеви емисии като въведе отстъпки от стойността на данъка върху превозните средства. Това е една...
51 годишният русенец Николай Падалски спасява книги, изхвърлени на боклука. Това съвсем не е еднократен акт, а начало на инициатива, която добива все по-голям размах. Мъжът, роден на една дата с патриарха на българската...
Прошка
На тези, които
си присвоиха синьото
на небето, на морето,
на думите, написани в тетрадката
с широки и тесни редове
на моето детство...
там, където краснописът
имаше значение
и точката слагаше край
на мисълта,
която продължавах тихо,
без многоточие,
за да не разсърдя строгата учителка
с кок като Aйфеловата кула,
макар и виждана само
на картичка от „чужбина“
или по телевизора в ъгъла на хола
с палмата, докосваща небето на тавана му
и спускаща се надолу, към стабилизатора
на нашата родина...
На тези, без които
нямаше да се случат
въпросителните на порастването ми,
цъфтящи като теменужките
на моята баба – в цветарника
от ковано желязо
с извивки като лутанията ми
из чувства, дето не познавах,
но ме топлеха -
подобно пламъчето
в дъното на печката,
което гледах как усърдно пъпли
всяка зимна сутрин
към езерцето с нафта
oт лумващи мечти...
На останалите, които
участваха в изписването на
удивителна от тъгата
в очите на майка ми,
за която не намирам смелост
да питам все още...
И на другите,
запълващи с отсъствието си
паузите на всички нови редове
в живота ми - докато чаках
звънът на телефона да ги пресече
или сама въртейки шайбата
на надеждата, че мен също ме чакат...
И още – паузата, в която
зареждах следващия лист
на пишещата машина
от убежденията си, че сама
управлявам сюжета
на своето бъдеще...
… отдавна простих.
Защото
не искам да нося тежестта,
притискаща миналото, и днес.
Утре тя може да легне
върху сегашното на децата ни.
Не искам да приема
яростта на коректора,
изтриващ спомена за всичко
някога било:
за някои - вяра,
а за други – болка.
Утре той може да поиска
да заличи с един замах
и нашите усилия
да бъдем по-добри
и да живеем в разбирателство
и сговор с времето,
което наследихме и което
в наследство ще оставим
на децата ни.
Но прошката
възмездие не изкупува.
Знам, стореното се записва
в аналите на бръчките,
кръстосващи челата
на всички нас.
И стига
да ги чете сънят ни
всяка нощ.
автор: Екатерина Костова
