Вместо да се инвестира в информационни кампании, Община Пловдив може да стимулира гражданите да използват автомобили с ниски и нулеви емисии като въведе отстъпки от стойността на данъка върху превозните средства. Това е една...
Да се създаде домейн, поддържан от държавна институция, в който да се регистрират всички онези информационни платформи, желаещи да се възползват от възможностите на медиите да сключват договори за медийно отразяване и реклама. Това е...
Трима души с рядкото заболяване муковисцидоза починаха само за последния месец, ми потвърдиха тази сутрин след мое запитване. В социалните групи, където новините се споделяха в няколко последователни поста, има угнетяващи коментари. Диагнозата засяга...
Отразявах за телевизионните новини години наред Съединението на България. От Съединение – откъдето е тръгнала четата на Чардафон. И от Пловдив – където се е случило. Със затворени очи пишех текстовете си, защото знаех...
Пет минути мълчание като вик срещу терора отправи точно в 12 часа днес Аликанте. След атентатите в Барселона и в Камбрилс десетки откликнаха на призива на кметицата на каталунската столица Ада Колау за съпричастност...
Дали е синьо лятото, дали е синьо? Когато черно слънцето изгрява във очите ти, а падащата ниско над небето луна е бяла, тъй както бяла е ракията, според един поет – забравен между страниците...
Тъкмо се бях зарадвала, че макар и единствен, 24 май остана българският празник, който не разделя хората у нас на два смъртоносно враждуващи лагера, а ги обединява. Но Pod igoto се появи на книжния...
Защо хората чакат Спасителя? Ей този въпрос ме събуди днес. В деня, който родните депутати са определили да е за размисъл, защото предхожда изборите. И който пък, по християнския календар, е Благовещение. Вярващите разказват, че на...
Скъпи Бел Ами, не знам защо искаше да отидеш на дуел, някак ми се разми повода, заради който предизвика съперника си с бяла кърпа – така, както е повелявал законът на честта някога. Снощи на...
Прошка
На тези, които
си присвоиха синьото
на небето, на морето,
на думите, написани в тетрадката
с широки и тесни редове
на моето детство...
там, където краснописът
имаше значение
и точката слагаше край
на мисълта,
която продължавах тихо,
без многоточие,
за да не разсърдя строгата учителка
с кок като Aйфеловата кула,
макар и виждана само
на картичка от „чужбина“
или по телевизора в ъгъла на хола
с палмата, докосваща небето на тавана му
и спускаща се надолу, към стабилизатора
на нашата родина...
На тези, без които
нямаше да се случат
въпросителните на порастването ми,
цъфтящи като теменужките
на моята баба – в цветарника
от ковано желязо
с извивки като лутанията ми
из чувства, дето не познавах,
но ме топлеха -
подобно пламъчето
в дъното на печката,
което гледах как усърдно пъпли
всяка зимна сутрин
към езерцето с нафта
oт лумващи мечти...
На останалите, които
участваха в изписването на
удивителна от тъгата
в очите на майка ми,
за която не намирам смелост
да питам все още...
И на другите,
запълващи с отсъствието си
паузите на всички нови редове
в живота ми - докато чаках
звънът на телефона да ги пресече
или сама въртейки шайбата
на надеждата, че мен също ме чакат...
И още – паузата, в която
зареждах следващия лист
на пишещата машина
от убежденията си, че сама
управлявам сюжета
на своето бъдеще...
… отдавна простих.
Защото
не искам да нося тежестта,
притискаща миналото, и днес.
Утре тя може да легне
върху сегашното на децата ни.
Не искам да приема
яростта на коректора,
изтриващ спомена за всичко
някога било:
за някои - вяра,
а за други – болка.
Утре той може да поиска
да заличи с един замах
и нашите усилия
да бъдем по-добри
и да живеем в разбирателство
и сговор с времето,
което наследихме и което
в наследство ще оставим
на децата ни.
Но прошката
възмездие не изкупува.
Знам, стореното се записва
в аналите на бръчките,
кръстосващи челата
на всички нас.
И стига
да ги чете сънят ни
всяка нощ.
автор: Екатерина Костова
