Mиниатюрно синьо цвете от скалите в Родопите може да разцъфти, след като е било откъснато, ако отново се посади. Наричат го силивряк. Но и Орфеево цвете. Защо? Питала съм се неведнъж. Но досега не...
Черно и бяло, мъж и жена, свят, от който тя се завръща и свят, в който той е останал. Минималистичен декор – две канапета, един магнетофон с – две ролки, разбира се, и цяла...
Тази година Пловдив отново е център на тържествата за годишнината от Съединението на България преди 135 септемврийски месеца. И не един държавен мъж и политик ще пристигнат под тепетата. Дали преди да се отправят...
Романът „Под игото“ е писан, когато България вече е освободена. Авторът му, чийто стихове за отечеството рецитираме 170 години след рождението му все още, го започва и завършва зад граница. В Одеса. В изгнание....
Честта и достойнството за юриста са като честта и достойнството за журналиста. Би трябвало да са безспорни качества. Би трябвало да са ценности, които първият не намята с мантията си и вторият не зарежда...
Вирусът с корона, който беляза началото на 2020, а както се очертава и цялата година, от реалния живот се пренесе и в мрежата. Инфекцията се разпространява главоломно през постове във фейсбук, инстаграм, туитър… мултиплицирайки...
Сюжет с “Под игото” разпали страстите медийни преди Никулден. Мислех да не пиша по темата. Но понеже се очаква тя да продължи с гласуването на декларация в ОбС Сопот, след като през седмицата начело...
Вместо да се инвестира в информационни кампании, Община Пловдив може да стимулира гражданите да използват автомобили с ниски и нулеви емисии като въведе отстъпки от стойността на данъка върху превозните средства. Това е една...
Да се създаде домейн, поддържан от държавна институция, в който да се регистрират всички онези информационни платформи, желаещи да се възползват от възможностите на медиите да сключват договори за медийно отразяване и реклама. Това е...
ПРЕЗ МОЯТА ВСЕЛЕНА
Вилнее вятърът, заключен зад прозореца –
обяздва вълчата луна на януари.
Дали ще се разпадне без посока
животът ни, през който крачим?
Нарамили годините на детството,
вървим през равнини, реки и хълмове.
Дали в историята ни ще има бедствия,
ще грее слънце или пък ще падат мълнии?
Там, дето сме родени – ще останем ли?
Или ще тръгнем без да се обръщаме?
И болките къде ще разтоварим?
Кога ще спрем преди да се завърнем
в дърветата, във птиците, в тревата,
във водопада, в камъчето и в морето?
Притихва вятърът в нозете на луната –
вълкът във мен сприятелява се с детето.
И с лекота следите от въпросите
изтрива утрото. До новата луна.
Вървя. Не спирам. Думите ме носят
през моята вселената –
посока,път,пространство,светлина.
автор Екатерина Костова