Ако тайно ви се иска да направите нещо различно за себе си, да пробвате нещо ново, забавно, разтоварващо. Ако детето ви иска да танцува, но не знае точно какво и имате въпроси какво е...
Триметрови кукерски маски пристигнаха от Ямбол в Пловдив и вече са позиционирани на площад Съединение за радост на деца и възрастни. Гигантските кукли представят кукерската традиция в ямболско и приканят любопитните да посетят града...
Нивото на владеене на нашия език от децата в българските неделни училища в чужбина вече могат да се сертифицират достъпно, според ясни правила и обективни критерии по Общата европейска езикова рамка. Това става възможно...
Пет нови за Антарктида фосилизирани флористични останки с възраст около 90 милиона години откриха геолозите д-р Стефан Велев и д-р Камен Бонев и техните колежки бразилката д-р Кристин Тревисан от Чилйския антарктически институт и...
Департаментът по чуждоезиково обучение на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ разширява палитрата на изучаваните чужди езици, като добавя към тях италиански и португалски. Още от летния семестър на 2018 / 2019 г. ВСУ ще...
Подсилване на консулската служба в Лондон с още двама консулски служители; откриване на консулска служба в Единбург, Шотландия; организиране и провеждане от българското посолство в Лондон на 20 информационни дни до средата на годината...
Малин Кръстев, Филип Аврамов, Владимир Зомбори, Каталин Старейшинска, Ирини Жамбонас, Иван Петрушинов, Таня Пашанкова, Мак Маринов и Георги Кацарски си партнират в „Аз обичам, ти обичаш, тя обича” – история за любовен и приятелски...
Интересна изложба в Пловдив разказва животът и делото на български учен, който допринася за кацането на Нийл Армстронг на Луната. Ето как: когато стартира програмата „Аполо“, се оказва, че сплавите, които се използват за...
Срокът за подаване на номинации за първото издание на Европейска литературна награда „Димитър Димов“ изтече. Номинации са изпратени от 21 издатели, а броят на съвременните романи от европейски и български писатели, които ще се...
Прошка
На тези, които
си присвоиха синьото
на небето, на морето,
на думите, написани в тетрадката
с широки и тесни редове
на моето детство...
там, където краснописът
имаше значение
и точката слагаше край
на мисълта,
която продължавах тихо,
без многоточие,
за да не разсърдя строгата учителка
с кок като Aйфеловата кула,
макар и виждана само
на картичка от „чужбина“
или по телевизора в ъгъла на хола
с палмата, докосваща небето на тавана му
и спускаща се надолу, към стабилизатора
на нашата родина...
На тези, без които
нямаше да се случат
въпросителните на порастването ми,
цъфтящи като теменужките
на моята баба – в цветарника
от ковано желязо
с извивки като лутанията ми
из чувства, дето не познавах,
но ме топлеха -
подобно пламъчето
в дъното на печката,
което гледах как усърдно пъпли
всяка зимна сутрин
към езерцето с нафта
oт лумващи мечти...
На останалите, които
участваха в изписването на
удивителна от тъгата
в очите на майка ми,
за която не намирам смелост
да питам все още...
И на другите,
запълващи с отсъствието си
паузите на всички нови редове
в живота ми - докато чаках
звънът на телефона да ги пресече
или сама въртейки шайбата
на надеждата, че мен също ме чакат...
И още – паузата, в която
зареждах следващия лист
на пишещата машина
от убежденията си, че сама
управлявам сюжета
на своето бъдеще...
… отдавна простих.
Защото
не искам да нося тежестта,
притискаща миналото, и днес.
Утре тя може да легне
върху сегашното на децата ни.
Не искам да приема
яростта на коректора,
изтриващ спомена за всичко
някога било:
за някои - вяра,
а за други – болка.
Утре той може да поиска
да заличи с един замах
и нашите усилия
да бъдем по-добри
и да живеем в разбирателство
и сговор с времето,
което наследихме и което
в наследство ще оставим
на децата ни.
Но прошката
възмездие не изкупува.
Знам, стореното се записва
в аналите на бръчките,
кръстосващи челата
на всички нас.
И стига
да ги чете сънят ни
всяка нощ.
автор: Екатерина Костова
