„Родопска угодия“ изкушава любителите на вкусната храна, на родопските традиции и на удоволствията да се съберат в Девин на 22 и 23 март. Първият фестивал за традиционна родопска кухня, приготвени от местни продукти, ще...
„Моето“ място – там, където съм роден(а) или там, където е добре?” е темата на национален конкурс за есе в ПУ „Паисий Хилендарски”, с който кандидат-студенти ще се състезават за влизане без изпит в...
Държавна опера-Стара Загора гостува с „Италианката в Алжир“ в Пловдив на 22 март от 19.00 часа в Дома на културата „Борис Христов“. В най-новата постановка на росиниевия шедьовър пловдивчани ще се срещнат със забавното...
автор: Виолета Бончева На мнозина братя по перо, както и на мен, понякога са задавали въпроса – кога поетът е себе си – когато се слива със света, който обитава или когато пътешества в...
Майстори-занаятчии ще представят над 30 традиционни български занаята в Сердика Център от 15 до 17 март. Сред най-интересните са шекерджийството, бижутерството и изработката на музикални инструменти. Шекерджийството е стар и любим български занаят, с...
Институтът, в който трудът е удоволствие, а понеделник започва в събота, ни приканва да надникнем зад вратите му с новото издание на български език. Една от най-обичаните руски фантастики от Борис и Аркадий Стругацки...
Неделните български училища (НБУ) в чужбина, които увеличават броя на учениците в друго населено място, откриват обучения на втори и трети адрес, провеждат тестове за сетрифициране на знанията по български език и увеличават броя...
На 19 февруари в 17:55 часа имахме Пълнолуние. Затова 20 и 21 февруари са подходящи за стартиране на пролетното пречистване на тялото, казва Иван Гарабитов. Природолечителят, бивш заслужил треньор по борба, е създател на...
Крилатата фраза от известния монолог на Датския принц ще прозвучи на 21 февруари в Малката базилика в Пловдив на 30 езика, включително на санскрит, арабски, пущу и сесото. Това е датата, на която се...
Прошка
На тези, които
си присвоиха синьото
на небето, на морето,
на думите, написани в тетрадката
с широки и тесни редове
на моето детство...
там, където краснописът
имаше значение
и точката слагаше край
на мисълта,
която продължавах тихо,
без многоточие,
за да не разсърдя строгата учителка
с кок като Aйфеловата кула,
макар и виждана само
на картичка от „чужбина“
или по телевизора в ъгъла на хола
с палмата, докосваща небето на тавана му
и спускаща се надолу, към стабилизатора
на нашата родина...
На тези, без които
нямаше да се случат
въпросителните на порастването ми,
цъфтящи като теменужките
на моята баба – в цветарника
от ковано желязо
с извивки като лутанията ми
из чувства, дето не познавах,
но ме топлеха -
подобно пламъчето
в дъното на печката,
което гледах как усърдно пъпли
всяка зимна сутрин
към езерцето с нафта
oт лумващи мечти...
На останалите, които
участваха в изписването на
удивителна от тъгата
в очите на майка ми,
за която не намирам смелост
да питам все още...
И на другите,
запълващи с отсъствието си
паузите на всички нови редове
в живота ми - докато чаках
звънът на телефона да ги пресече
или сама въртейки шайбата
на надеждата, че мен също ме чакат...
И още – паузата, в която
зареждах следващия лист
на пишещата машина
от убежденията си, че сама
управлявам сюжета
на своето бъдеще...
… отдавна простих.
Защото
не искам да нося тежестта,
притискаща миналото, и днес.
Утре тя може да легне
върху сегашното на децата ни.
Не искам да приема
яростта на коректора,
изтриващ спомена за всичко
някога било:
за някои - вяра,
а за други – болка.
Утре той може да поиска
да заличи с един замах
и нашите усилия
да бъдем по-добри
и да живеем в разбирателство
и сговор с времето,
което наследихме и което
в наследство ще оставим
на децата ни.
Но прошката
възмездие не изкупува.
Знам, стореното се записва
в аналите на бръчките,
кръстосващи челата
на всички нас.
И стига
да ги чете сънят ни
всяка нощ.
автор: Екатерина Костова
