“Зов” на Росен Карамфилов: най-дългата поема на български, която може да се филмира

Рисунки на корицата и в книжното тяло: Борис Валентинов

Най-дългата поема, писана на български. И може да се филмира – в абсолютно черно. Това е романът “Зов”. История за смъртта, написана в името на живота. Малък формат, за да побере повече чувства. Твърди корици, за да огъне мозъка ти, докато се пита как се е озовал между тях. И колко да остане.

„Получиха ми се нещата“ с Росен Карамфилов

Героят. Tой е писателят. И неговото алтерего. Това, което обаче е свършило със съмненията си в живота. И със самия живот. Росен Карамфилов пише за смъртта на некръвния му брат Борис Валентинов – внезапна и болезнена. И за собственото си умиране – обратно на внезапността, като неин забавен каданс. Танцът на инвалидната количка на ръба на бездна, отворила се на ул. “Свобода” в София за един миг. И продължаваш след него поне още една човешка вечност.

Каква алегория на мястото, избрано за край! Може да го измисли само творец. Художникът Борис Валентинов скача от 6-ия етаж на улица с това име. Това е напълно достатъчно за картина. Картина с един щрих. Роман от едно изречение.

Кольо Карамфилов си отиде…

2014: Интервю без монтаж с Росен Карамфилов

“Зов” са много картини и много изречения, събрани 139 страници – сами по себе си изложби и романи. Книга за болката не като симптом на болест, а като реакция на действителност, в която си чужд. Реалност, в която противодействието е отказът от действие. И още – вглъбяване в преживяването, самонараняване, унищожение – светът на художника. И светът на писателя, успял да го разбере.

Рисунки на корицата и в книжното тяло: Борис Валентинов

Медиите не отразяват самоубийства. Рядко търсят и отговора “защо”. За тях вечността няма значение. Почти както и как преживяват хората на изкуството. Не комерсиалното, което се продава като стока и генерира лайкове. Различното.

Казабланка ще e винаги в Пловдив

“Зов” разказва за слабостта на силния да не влезе в тази матрица. И за силата на слабия, който трябва да затвори раната от загубата му. Като възпее обичта и кръсти на нея… един свой зъб. След тази книга никога няма да си помислиш за смъртта като изход. Защото ще си прочел разказа за нея на някой, който се е върнал след нея. С неистов зов за живот.

Затварям томчето на Издателство Авангард прима и зная, че Росен Карамфилов вече е призован – макар и да не може да ходи, да извърви още много. Пораснал до небето, е време да грабне белия цвят. За картините. За стихотворенията. За романите. За живота. И за музиката, под чийто съпровод ще избере да ги създава.

Следете Facebook страницата на F2F TV абонирайте се за youtube канала ни! А ако желаете да рекламирате свой продукт или събитие чрез текст, аудио или видео, не се колебайте да се свържете с мен на електронна поща: kate@f2fstudio.com

Не пропускайте още:

2012: В интервю „с орел на рамото“ Росен Карамфилов пред F2F TV: Новата ми метафора е тишината

2013: За старата бохема, облаците и хората, пясъка, джаза и първите 50 – Кольо Карамфилов пред Катя Костова, face to face

2016: 2 години, откакто Кольо К. бди над хълмовете на Пловдив

2016: Откриват Музей на Група РЪБ, седмицата на съвременното изкуство под тепетата – със същото име

2019: „Необозримо за Кольо К.“ ще ни събира през януари в Градската галерия в Пловдив

F2F Поезия: Кръстове – Екатерина Костова

Може да харесате още...