Ама с Е – Екатерина ли е? Или защо на 24 ноември празнувам имен Фен

Мама, Василка Беева, която прилича на леля Катка и е избрала да нося нейното име

Не ви ли се е случвало да чукнете по клавиатурата друга буква от тази, която искате да изпишете? И после да осъзнаете колко вярна е грешката? И с мен днес е така – Света Екатерина се празнува от православните християни на 24 ноември и аз, носейки гордо това име, вече не помня от кога приемам поздрави заради него. Заслуга за това обаче има най-много моята майка. Тя е избрала да се казвам Екатерина в деня, когато вместо очакваното момче, с акробатично превъртане съм се появила на белия свят и ме е видяла.

Екатерина е името на сестрата на баба ми – майката на моята майка.

9 май е моята баба

Леля Катка, така я наричахме и в детството ми, и сега, когато спомените ни върнат към нея. Ярко сини, очите ѝ са омагьосали художника Борис Стаматов, докато тя е била още съвсем млада. Работела в магазин в центъра на Пловдив. Сякаш и сега я виждам – бяло лице, руса коса и този неин поглед, който те приковава с някаква неземна сила. Борис се оженил за нея и винаги, когато ходел на сбирки на пловдивските художници, братята му по четка пазели до неговия още един стол – за Екатерина.

Как имам нужда да ми разкаже за живота си моята леля! Лекарството, което донесла на майка ми, докато е била бременна с мен, я спасило от непрестанните позиви за повръщане. Преди него мама можела да яде – без да ѝ става лошо – единствено портокали. Затова и когато съм изненадала всички с това, че се ражда момиче, името, което без колебание тя избрала да нося, било името на леля Катка.

Пляскала е с ръце, когато научила от другата си сестра, леля Пенка. Преди това обаче попитала: Ама с Е – Екатерина ли?

Рано си отиде и не успях да я помоля лично да ми разкаже за своята голяма любов – художника. Разделила ги бъбречната туберкулоза, от която заболял и за която не намерили лек по онова време. „Всичко ми напомня за него в Пловдив, всяко камъче даже“ – казвала Екатерина на сестра си, моята баба Дори, и на мама. Изпълнила заръката на калеко Борис за картините му – да ги занесе в Националната галерия в София и сама се преместила там. По-късно животът я дарява с още една любов, с която заедно косите им посребряха. И така и на днешния 24 ноември виждам леля Катка – с проблясващ на светлината идеално подреден кок, с изправен гръб и аристократични жестове и с онзи яркосин поглед, зад който – заради това, че бях в онези години, когато завърташ целия свят само около себе си – не успях да прочета нищо друго, освен сила.

Честит празник на всички Екатерини!

Благодаря на всички, които ми честитят – и защото на празници фейсбук е като лексикон за възрастни, днес цял ден, заради леля Катка и заради мама, ще се радвам на имен фен 🙂

Не пропускайте още:

Да направим баклавата на мама

За смисъла на 36 или лято между две снимки

За учителите, уроците и писмеността

Да започна лятото в Лещен, моята българска Тоскана

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.