Кончината на Антон Дончев: знак за времето

Писателят Антон Дончев си отиде на 92 години. Има нещо знаково в смъртта на автора на „Време разделно“ в деня, когато за втори път новите народни представители на България не успяха да изберат председател на парламента.

Какво искаме да делим днес, 21 век, в тази наша малка държава, и без това бодната в средата на Балканите, на кръстопътя между Европа и Азия, където велики и не толкова велики сили си мерят ветровете, с които искат да кроят настоящето?

Романът на Антон Дончев разказва за насилственото помохамеданчване на християните в Родопите през 17 век. Тогава, когато нямаме държава. И да, имало е защо времето ни да е разделно.

4 столетия по-късно държава имаме. Република имаме. Демокрация имаме. Но тези, дето сме пратили в парламента, не искат да надвият партийните разделения в името на общата работа. А общата работа не е ли да пазим тази наша малка държава жива и жизнена, да обогатяваме природните ѝ дадености и да създаваме условия хората да дават най-доброто от себе си в това, в което са най-добри, а не да се самоизяждаме в разпри?

Поклонението пред Антон Дончев е на 24 октомври – рождената дата на Йордан Радичков. И двамата – много различни, но оставили ни в наследство творчество, с което светът се е опитвал да разбере българите. От романите на Антон Дончев – чрез миналото. От разказите и пиесите на Йордан Радичков – чрез съвремието.

И да, май е време да изпратим разделното време назад в историята. И да прегърнем като верую радичковото: „сей лъвове, мислостиви читателю, та макар и да жънеш зайци“!

Може да харесате още...