А е първи ден на предизборната кОмпания
И отново се раздели тази наша мила малка родина – за и против събарянето на превърнал се в руина бивш тютюнев склад в Пловдив, за и против превода на заглавието на роман на Маркес…
Да научиш още един език означава ли, че си се научил да се разбираш с хората?
А зад резките и категорични мнения съдържанието на проблема, някак си, се изплъзва. Може би защото е по-лесно да сложиш малко плам в позицията си за него, вместо да анализираш причината, която ако не го е създала, поне не му е попречила да назрее.
Пепелта след пожара в бившите тютюневи складове – метафора на безхаберието на законотворците
Записки по изгорелите тютюневи складове
Според мен става дума за бавно и постепенно налагане от властта през медиите до обществото (и обратното) на омаловажаването, неглижирането и незаинтересоваността до пълната липса на отношение към: в първия случай на сградите, които носят история и/или култура, а във втория случай: на българския език и употребата му.
Както сме тръгнали, един ден децата на децата ни по картинки само ще учат история и култура. А когато с багери някой тръгне да разрушава езика ни, ще го оправдаваме със съвършения превод на желанието за унищожение, провидян в самия него на метаниво.
В световния ден без тютюнев дим – по цигарата ще разпознаем ли културата?
Да говорим в крак с времето – излезе „Граматика на съвременния български език“
Иначе е първи ден от предизборната компания. И не, не е грешка. Няма да гледаме и слушаме кампания. Ще се опитват да ни въвличат в компании – за и против каквото и да е. За и против когото и да е. За да не питаме за съдържанието. За да забравим за него.
