F2F Поезия: И дишаш – Александър Секулов
Часовникът спира,
светлината е обла.
Дори не разбираш
и – дишаш Пловдив.
Пaмет В подлеза с римски мозайки един младеж пее “Моя страна, моя България”. Всеки ден я обхожда с китарата си, проблясваща от инвалидната му количка.
