Созопол – за да поискаш да се върнеш, трябва да си дошъл

Всяка сутрин в 8 часа Джинни барът в Созопол пуска химна на България. Научих го, след като в последния ден на августовската ни почивка посрещнах изгрева на скалите с дъщеря ми и сестра ми.

Женската ни компания прекосява по калдъръма на Стария град две улички и покрай крепостната стена се спуска до мястото, откъдето гледката може да спре дъха ти.

Това е моментът, в който разбираш, че всеки изгрев от тази точка на Вселената ще изглежда точно така само в този момент. Но и че във всеки предишен и всеки следващ – без теб или с теб – слънцето ще продължава да се събужда и да тръгва по водата, разстилайки пред себе си лъчиста пътека.

Къде си ти тогава? Кой си? Какво искаш?

Докато съм заровила крака в пясъка, сякаш мога да намеря отговора в някое седефено парченце от мида, открито между множество песъчинки, се хващам, че припявам думите на хина, който звучи в инструментал от рокаджийския бар. Няколко души са станали от хавлиите си и стоят мирно. Вълните се разстилат по брега и се отдръпват без синхрон с песента. След нея абсолютно сюрреалистично започва, вече и с глас, „Моя страна, моя България“.

Майка ми е на няколко метри оттук, в Къща за гости Кулата, откъдето след малко отново ще слезем с нея при морето. Любимият ми също ни очаква там. Какво ми става, че трябва да трия солта от следата на една сълза?

– Нощната смяна си тръгва, щом пуснат химна и тази песен – осведомява ме дъщеря ми, която всяка сутрин по това време вече е отворила книгата си на плажа. – Понякога има компании, които пеят – допълва.

Защо го правят? Защо правим някои неща без да можем да обясним причината им?

Сигурно има причина точно в Созопол да има каменна плоча, посветена на български рок певец. Разположена на крайбрежната алея, тя е с издълбаното име на Георги Минчев. Сигурно има причина и върху Джинни бара да е кацнал мотор, след сутрешните песни за България да се завърта яко рок и хеви метъл, готвачът от Бургас да приготвя фантастично мидите с бяло вино и кориандър, а лава кейкът да е най-вкусният, който съм яла!

Но не винаги е необходимо да търсиш причината. Нито дори отговор на въпросите за нея. Понякога е достатъчно само да си ги зададеш. Те самите ще обърнат перспективата ти. Ще те накарат да видиш нещо от друг ъгъл. И може би да разбереш внезапно, че не то се е променило. А ти самият.

Можеш ли да си щастлив след промяна, ако не знаеш какво те чака?

В Созопол едно от нещата, които не се променят, е съществуването на Аполония. Фестивалът все още е далече, но плакатите с културни събития, облепили импровизираната ограда на Амфитеатъра напомнят, че изкуството е синоним на градчето.

Прибавете занаятчийската алея, на която може да ви нарисуват. И още – разходката из кипрото пристанище със старите рибарски лодки и по-модерните яхти, които тук нито са супер луксозни, нито много като брой, както и атрактивните туристически корабчета, сред които открояващият се „Посейдон“.

Макар и да го обичаш, обаче, нищо от това няма да те накара да се усмихнеш, ако имаш нерешен проблем или си просто нещастен. То само ще очертае пропастта между твоето състояние и това, което съществува извън теб.

Затова ако си на прага на една промяна, не минавай по стъпките на щастието си отпреди нея. Потърси нови. Те ще те обогатят с онези различни места, на които ще поискаш да се върнеш.

На кула ли е Къщата за гости Кулата?

Едно от местата, на които ще поискаме да се върнем – не че е Кула, нито че е на такава, просто улицата се казва така, а новата Къща за гости в Созопол е точно под номер 1. На метри от Амфитеатъра и плажа, от Джинни бара, крепостната стена и пристанището – нейната “малка” стопанка е на годините на дъщеря ми и психоложка, като нея. Но това, което ме спечели е, че посреща и изпраща гостите си като приятел!

Стегнали багажа си за пътя обратно, ще търсим различните измерения на приятелството и след почивката. Този август – отново в Созопол. Където за да поискаш да се върнеш отново, трябва да си дошъл. Понякога – за да намериш нови стъпки!

Снимки: Юлиан Георгиев