Здравей, 2021! Благодаря за рибата, 2020!
2021 започва отново като роман от 365 празни страници, колкото и клиширано да звучи. Давам си сметка, че предстои да ги изписвам не с думите в социалните мрежи, а с това, което правя всяка секунда заедно с хората, които обичам. С мен самата. С приятелите на стиховете ми и на историите, които разказвам в книгите си и в радиото. С колегите. С познатите и непознатите, с които животът ме среща.
И ако четете това, пожелавам ви ниска температура и висока сатурация. И дишане с пълни гърди!
Иначе снощи у дома изпратихме тихо огледалната 2020-та. Тя ме огледа в най-близките хора. Вероятно те също се оглеждаха в мен. И това ми донесе онази тиха радост на откриването на черти и в другите, а и в мен самата, които или не съм забелязвала, или не е имало повод да излязат на преден план.
И без претенция за равносметка си припомних, че се връщах често назад в годините. Плаках и се смях. Надявах се и се разочаровах. Попътувах наблизо и все до познати кътчета в страната ни, но всеки път – с широко отворени очи за коприненото небе и шарената планина, за прозрачната минерална вода, извираща от земята, и за най-синьото на черното ни море.
На море заведохме със семейството ми и сестра ми и мама, след като повече от 15 години не беше го виждала. От есента насам, обаче, не успяхме да бъдем заедно на всички празници. Но подаръкът да се съберем с роднините ми на Рождество беше като чудо. И да, това наистина ми стига!
Благодаря на личната ми лекарка д-р Златка Малинова, на пулмолога д-р Ангел Гозманов, на близката до сърцето ми невроложка д-р Надя Делчева. И на личната ми зъболекарка д-р Ели Бацелова. Всеки от тях беше част от пъзела на моята 2020-та, която може и да беше непредвидима, но пък в която работих това, което обичам, и под покрива на дома ми и в моя свят имаше всичко, от което се нуждаех!
Дори и галещи творческото ми его признания – като второ място в поетичен конкурс, участие в селекцията на поета Иван Странджев за представяне на пловдивските поети в националния вестник „Словото днес“, в две четения на Дружеството на пловдивските писатели и по покана на поета Тильо Тилев – в юбилейния 500 брой на вестник “Пловдивски университет”. Дарих мои книжки в акцията на поетесата Елена Диварова за подкрепа на първия български културен център в сръбското село Грознатовци, със свое стихотворение започнах и нова видео-рубрика в блога – F2F Поезия, в която представям поезия на съвременни творци, прочетена от самите тях пред камерата ни.
В 2021-ва ми се иска да продължа рубриката и вярвам, че след първата “седморка” ще умножа поетите пред камера. Да опитам – в сътрудничество с чудесни хора – да развия и един започнал, но забуксувал личен проект, отново свързан с пловдивските поети, но и с талантливите деца на града. Да споделя с читателите си нова книга. И да завършим с Юли един документален филм за може би най-интересния, предизвикателен и мъдър творчески тандем у нас.
Но това са планове, а мен не 2020-та, а доста преди нея годините ме научиха, че плановете са крехки, като кошничка на глухарче. Все пак, си пожелавам да я запазя!
А ако преживеем като общество катарзиса след пика на ковид-кризата, който вярвам, че оставихме в миналата година, той ще отвори нови хоризонти с истинска нужда от изкуство. И от срещи лице в лице, на които то да намира нови приятели. Пожелавам си да се случи.
Здравей, 2021-ва! И благодаря за рибата, 2020 🙂
