“От другата страна на живота” – мост към моя свят

Черно и бяло, мъж и жена, свят, от който тя се завръща и свят, в който той е останал. Минималистичен декор – две канапета, един магнетофон с – две ролки, разбира се, и цяла гора от светлинни нишки, спуснати от „небето“ на сцената под формата на дъга от осморката на безкрайността. Самота. Почуда. Болка. Предчувствие. Копнеж. Разкриване. Вълнение. Съпреживяване. Надежда. Отхвърляне. Отчаяние. Приемане.

Коя е границата между всички тези крайни цветове, герои, светове, предмети и емоции? Любовта ли е? Или лиспата на любов?

„От другата страна на живота“ се опитва да отговори. Пиесата е писана от актриса. Светлана Атанасова – любимото ми лице от театралната сцена на Пловдив преди повече от 30 години. Tака и не разбрах как, къде и защо изчезна от нея. Спектакълът ми даде и този отговор.

Не може да няма биографичен елемент в женския образ на Марта, мислех си, докато слушах монолога за заминаването й в Америка след 10 ноември 1989-та. Не ме подразни конкретиката на датата, въпреки че сюжетът експлоатира дотолкова универсални взаимоотношения и емоции, че би могъл да се развие във всяка една друга година.

Посочена конкретно, датата поставя пиесата в контекста на голямата обществено-политическа въртележка, обърнала животите не само на героите в нея, а и на средата, в която те се развиват. Така емоционалният сюжет в „От другата страна на живота“ не се развива нито единствено по линия на разказа за сгрешената диагноза за рак на мъжкия образ в пиесата Сашо, изигран от Стефан Попов, на неосъществената любов между него и Марта; на нейния живот зад Океана, нито по осите случайност – съдбовност на двете им срещи тогава и сега, и самоизключване от действителността – търсене на идентичност в новата реалност. Емоционалният сюжет в пиесата се развива в контекста на историческото време, което отключва голямата метафора за изгубването на личността в тотално деструктурирана за нея среда и опитите й в нея да си изгради такава нова самоличност, чрез която да е в съгласие със себе си.

И не ракът е нелечимата диагноза, която присъства в пиесата. А осъзнаването на невъзможността вече разпадналата се личност да се реконструира напълно.

Тогава: какво има от другата страна на живота? Може би най-масовият отговор би бил – смъртта. Кой е мостът между двете страни на живота и смъртта, обаче? Ето това е въпросът, на който аз намерих отговор в „От другата страна на живота“.

Чудото. Да намериш личния си смисъл да продължиш. Да запазиш надеждата за среща с любовта. Да приемеш това, което е от другата страна на живота, превръщайки се сам в чудото да си мост между двата свята.

Не просто светла, а блестяща Светлана Атанасова! С текст, със сценично поведение, с изграждане на образ, с динамика, с патос, който на ръба да те подразни тя овладява и хвърля зад рамо. Достоен да й партнира Стефан Попов! Талантливо скрит зад историята постановчик Валентин Ганев! Въздействащ с музикалния си избор Слав Бистрев! Казващ много с аскетичния декор Красимир Вълканов! И будещ любопитство консултант Константин Константинов, говорещ непознат език с нанотехнологиите, но посочващ първите букви от азбуката им в монолога за кодираната смърт в клетките.

Не светла, блестяща първа премиера в есенния сценичен сезон на Драматичен театър Пловдив!

Зашото ако преди 30 години пиесата на Петър Анастасов „Голям колкото малка ябълка“ събира на сцената на пловдивската Драма Светлана Атанасова и Стефан Попов, то какво, ако не мост между живота на актьорите на сцената и извън нея е спектакълът „От другата страна на живота“?

Аз минах по него. И искам да се върна отново. Защото ме води навътре към мен – в света, в който е кодирано и създаването на Вселената.

След днешната премиера, гледайте пиесата в Драматичен театър Пловдив на 8.10-ти и 20.10-ти