Честит ни Вазов

Романът „Под игото“ е писан, когато България вече е освободена. Авторът му, чийто стихове за отечеството рецитираме 170 години след рождението му все още, го започва и завършва зад граница. В Одеса. В изгнание. Последната глава в епопеята по българското освобождение се нарича „Гибел“. А изречението, което слага точка на сюжета й , гласи: „Тоя луд беше единственият човек, който се осмели да протестира“.

Негови са изреченията:

…България заслужава да се потрудим за нея.“

Страхът е най-висшата и безобразна форма на егоизма.“

Честит ни Иван Вазов! По следите на творчеството му можем да се учим да разгадаваме плетеницата на нашата историческа съдба. А в най-широко разпознаваемите му творби – като „Аз съм българче“, „Епопея на забравените“, „Чичовци“ и „Под игото“ – вероятно ще продължаваме да си обясняваме що за хора сме ние, българите.

Може да харесате още...