F2F Поезия: Ездачът и нощта – Антон Баев

Тези черни зелени коне…

Тоя тъмен живот, който гази ни!

Да ги стигна поисках — поне

да надникна веднъж зад оградата.

С двете голи ръце се набрах.

После метнах над гривите ласото.

И припаднах от радост и страх

сред калта на червеното пасбище.

Беше сън: те препускат безспир.

Невъзможни. Безумни. И диви.

И лети — и лети като цирк —

мойта алена смърт в тия гриви!

Мой живот, аз съм черен ездач!

Аз съм лудият, който обеси ти!

Чуй как пада вечерният здрач

и целува ме тихо по белега.

Ето, спуска се кървав дъждът,

коленете трептят уморени…

Тоя тъмен живот — тая смърт,

дето рие с копита зелени!