Иван Богданов: Всичко около „Буквите“ си е чрезвичайно от началото

Иван Богданов е сред най-активните хора, които съм срещала. Не се страхува от промени, може би защото математиката го е научила, че можеш да стигнеш до верен отговор по различни пътища. Нашите се пресякоха през 2016-та, когато изпратих свое стихотворение за участие в конкурс на “Буквите”. Оказа се, че то раздели първото място с още едно и така – като награда – издателството отпечата първата ми стихосбирка.

Запознах се с него на връчването на наградата в София. След това наживо сме се виждали още няколко пъти, сред които, разбира се, на премиерата на книжката ми със стихове “Думите ме носят”.

Преди кризата с коронавируса започнах в блога си рубриката F2F Поезия за представяне на стихове във видеоформат, в който поетът сам чете произведението си в кадър от лист, в който го е написал на ръка. Беше първият, който ме поздрави за идеята.

Винаги съм се чудила защо сред писателите и издателите е силно ограничено или направо липсва отношението към това, което друг е написал или издал. Разбира се, че имам отговор. И той не е радостен. Затова не крия, ако ми е харесало нещо на някой колега по перо. И особено ценя обратната връзка към това, което аз съм написала. Запомних я от Иван Богданов. И благодаря.

И защото след два дни ще навърши 17 години издателството, което той създава, а част от историята на около 900-те му книги е и моята стихосбирка, днес ви предлагам интервюто с него:

Иван Богданов

F2F TV: 17 години след първата премиера на „Буквите“ (“Две устни вино” на Николай Спасов) е Великден в извънредно положение. Как промени твоя живот издателството – имаше ли извънредност в създаването му?

Иван Богданов: Всичко около „Буквите“ си е чрезвичайно от началото. Когато създадох сайта, ме беше зарязала жената, заради която дойдох в София, бях напуснал работа и криейки се на таванчето, на което живеех, успях да създам сайта от нулата. После тъкмо се стабилизирахме, решихме да направим издателство и пробваха да откраднат сайта, после го сцепиха и изобщо и за момент не съм скучал с този сайт.

Не скучаем и сега. Това, че не можем да се виждаме на живо, не означава, че сме прекратили всякакви инициативи. Направихме първата виртуална премиера на Алманах ‚Хумор и сатира“ и се получи много интересно. Гледаха я много хора. Правим всекидневни онлайн интервюта с наши автори, от понеделник стартираме Третия конкурс за съвременен български любовен роман и изобщо при нас е весело.

F2F TV: Какво не успя да програмираш (каквато е специалността ти, доколкото знам) в тези 17 години по пътя на книгоиздаването?

Иван Богданов: Аз не спрях да програмирам. Всъщност всички сайтове съм си ги писал аз: от-до, като за това се наложи да науча множество езици. Тези дни си опреснявах познанията за JavaScript. От една страна – така и не програмирах професионално, в големи екипи, от друга – програмирах неща, които са ми интересни, виждам веднага отражението им върху читателите. Така че – може би не мога да се оплача и от това.

F2F TV: Някои от най-ценните уроци, които научи в тези години, са за хората, които пишат книги днес или за взаимоотношенията с традиционните издателства, които неглижират автори, неиздадени от самите тях?

Иван Богданов: Основният урок, който научих, е, че между добри автори и добри хора няма никаква връзка. Душа човек автори пишат слаби стихове, а на хора, които не мога да понасям на живо, им чета в захлас поезията. Другият урок беше за благодарността и непоисканото добро. Издадох книги на автори, които не бяха готови за тях, в резултат на което те не оцениха жеста, даже напротив.

А традиционните издателства са останали в 90-те. Ето сега, по време на кризата, вместо да измислят инициативи, те почнаха да правят предпазни шлемове.

F2F TV: В 17-тата годишнина на издателство “Буквите” ти самият вече имаш личен авторски сайт. Пътят оттук насетне – от програмист през издател до автор – накъде ще те изведе?

Иван Богданов: Въпреки че съм издал шест книги, така и не се имам за писател. Или поне не се вземам насериозно. Издателската част на правенето на книгата ми е най-приятна. В последно време установих, че ми е интересно и да преподавам на авторите какво трябва да направят, за да имат успешни книги и затова водя множество обучителни курсове.

Пиша в момента втора част на „Пътят на книгата (Как в България да напишем, издадем и продадем книга)“, тъй като минаха 5 години от премиерата на първата част и издателския бизнес се промени много. Влиянието на социалните мрежи е много по-силно от преди, а и нагласите в хората е друга.

От мен – честит празник на “Буквите” предварително – и точно защото за християните е Разпети петък днес – пожеланието ми към Иван Богданов е да продължи да носи кръста на издателя още много по 17 мига от всеки сезон 😉

Може да харесате още...