За честта на юриста и журналиста

Честта и достойнството за юриста са като честта и достойнството за журналиста. Би трябвало да са безспорни качества. Би трябвало да са ценности, които първият не намята с мантията си и вторият не зарежда като батерия на диктофон.. Защото ги носи и когато свърши работното време.

Би трябвало. Но не винаги е.

Виждала съм и съм слушала юристи, които мачкат справедливостта и истината, подчинени на страх да не загубят работата си, впримчени в зависимост от собствените си слабости или просто защото служат на някого, който се поставя над закона. Виждала съм и съм слушала журналисти, които спестяват факти, за да разкажат една история манипулативно. И други, които взимат за истина всичко, което получат на пощенските си кутии или им го смелят наготово авторитети на деня. И в двата случая те знаят какво вършат. И вероятно дълбоко в себе си са трагични герои.

Дълбоко в себе си. Много дълбоко.

Но има юристи и журналисти, които не се замислят нито за истината, нито за справедливостта. Те са със завързани очи. В ръцете им няма нито везна, нито меч. Говорят, пишат и мислят каквото някой друг каже.

Те са кухи дълбоко в себе си. И на повърхността.

Днес е Денят на българската Конституция. 141 години, откакто държавата ни я е приела за първи път. Основният закон, който би трябвало да е знаме за юристите и журналистите. Едните – за да пазят да не бъде погазвана от никого никога. Другите – за да стигат до тези, които искат да я погазят.

Вярвам, че днес маските не могат да скрият липсата на честта и достойнството!

Честит празник на Българската Конституция и на юристите, които я „държат високо в сърцата си!“ Честит празник и на журналистите, за които истината и справедливостта са основен закон.

Може да харесате още...