F2F Поезия: Кръстове – Екатерина Костова
на Кольо Карамфилов
Градината е тиха. Светят лампите.
Фонтанът спи, сънува цветни приказки.
И само двама, само двама странници
на този фон изглеждат истински.
В скептична яма, казваш, че сме влязли.
Повтаря неуверено жената.
Не виждаш ли? Отдавна чисто бялото
се е размътило дори. Нататък
е само гьол, небе и плувки.
И няма хора. Те са под водата.
А ако някой се полакоми и клъвне,
попада в ямата с вонята.
Картината е съвършено нарисувана,
й казва той. И се повдига бавно.
По стълбата към облаците тръгва –
да светне слънцето в оранжево,
портрет на времето да нарисува с пръсти,
да пусне джаз до дупка горе.
Защото долу хората са кръстове.
А кръстовете станали са хора.
Приветствам начинанието и пожелавам успех и на вас, и на обичащите поезия. Радвам се, че откривате със стихотворение, посветено на Кольо Карамфилов.
Вероятно и той те поздравява.
Стиховете са поздравите на живота към смъртта. Обратното не е възможно. Вероятно то е в залезите, които ни изпраща всеки изживян ден.