F2F Поезия: Кръстове – Екатерина Костова

на Кольо Карамфилов

Градината е тиха. Светят лампите.

Фонтанът спи, сънува цветни приказки.

И само двама, само двама странници

на този фон изглеждат истински.

В скептична яма, казваш, че сме влязли.

Повтаря неуверено жената.

Не виждаш ли? Отдавна чисто бялото

се е размътило дори. Нататък

е само гьол, небе и плувки.

И няма хора. Те са под водата.

А ако някой се полакоми и клъвне,

попада в ямата с вонята.

Картината е съвършено нарисувана,

й казва той. И се повдига бавно.

По стълбата към облаците тръгва –

да светне слънцето в оранжево,

портрет на времето да нарисува с пръсти,

да пусне джаз до дупка горе.

Защото долу хората са кръстове.

А кръстовете станали са хора.

Може да харесате още...

2 коментара

  1. Приветствам начинанието и пожелавам успех и на вас, и на обичащите поезия. Радвам се, че откривате със стихотворение, посветено на Кольо Карамфилов.
    Вероятно и той те поздравява.

    • Екатерина Костова каза:

      Стиховете са поздравите на живота към смъртта. Обратното не е възможно. Вероятно то е в залезите, които ни изпраща всеки изживян ден.